Той затвори очи. Когато ги отвори, те бяха изпълнени с болка А после лицето му се вкамени.
– Не мога да допусна това. Ще останеш тук, докато не дадеш различен отговор на този въпрос.
– Ще ме отделиш от семейството ми?
Той я сграбчи за ръката и я стисна силно.
– Нямаш представа колко безжалостен ще бъда, за да те задържа, Ема Ще направя и това, и много повече. Ще направя всичко необходимо.
– Никога няма да ме задържиш тук като затворничка!
По някаква причина това очевидно го разяри повече от всичко останало. Тялото му се напрегна, а в очите му трепна синьо.
– Не, не мога. Свободна си да си тръгнеш. Но нямаш кола. Не можеш да дадеш указания на някого как да дойде тук, за да те вземе. Намираме се на сто мили от най-близкия град, който се населява почти единствено от членове на клана, така че не е препоръчително да излизаш от тук.
На вратата се обърна.
– Аз не мога да те задържа тук като затворничка. Но слънцето може.
22
– Никс! – извика в слушалката Ема, когато леля ѝ вдигна телефона.
- Е, Ема, как си? Харесва ли ти Шотландия? – попита разсеяно Никс.
- Просто ми дай Аника.
- Неразположена е.
Ема си пое дълбоко въздух и забарабани с нокти по бюрото в малкия кабинет, който бе намерила.
- Никс, това не е игра. Не знам кога ще мога да се обадя пак, а е много важно да говоря с нея.
- Неразположена е.
- Какво имаш предвид? – попита Ема. – Или е там, или я няма!
- В момента преговаря с духовете.
Стъписана, Ема се отпусна на един хладен кожен стол.
- За какво са ни?
Духовете бяха крайна стъпка, предназначена само за моментите, в които сборището се намираше в смъртна опасност. Цената, която искаха, за да обкръжат къщата и да я защитават от нападатели с призрачната си сила, беше много висока.
- Имаше нападение! – осведоми я със задоволство Никс. – Вампирите на Иво Жестокия устроиха засада около къщата и ни нападнаха... всъщност мен не, защото никой не ме събуди за събитието, нали разбираш, и сега съм сериозно ядосана. И не всичките били точно вампири. Единият бил демон вампир. Искам от сега нататък да го наричам , щемпир“, но Реджин ми прави напук и настоява да му викаме „вемон“. О, а после стрелата на Лусия пропуснала демпира и чух, че Лусия се строполила като камък и започнала да крещи, при което всички крушки в къщата гръмнали. Но в тъмнината онзи ликан ни се притекъл на помощ, двамата с Реджин се съюзили и се борили рамо до рамо да убият вампирите. Само че Иво и демпирът му изчезнали. Както и да е. Вампири, валкирии и ликан. Боже мой! Или, както се изразява Реджин, „шибана чудовищна каша“. Последвала веселба.
Никс най-после беше превъртяла окончателно. Демпири? Лусия да пропусне целта? Реджин да се бори рамо до рамо с „псе“? Ема стисна зъби.
– Кажи на Аника, че я търся.
– Един момент, остави ме да свърша с това тук.
Ема чу звуци от тракане на клавиши и попита бавно:
– Защо си на компютъра?
– Блокирам всички имейли от сметките ти, както и всички, които имат разширение ,,uk“, например тези от Шотландия. За- щото просто съм много умна
– Никс, защо ми причиняваш това? – извика Ема. – Защо ме закотвяш тук?
– Нали не искаш Аника да дойде да те вземе точно сега?
– Да! Да, искам!
– Значи, водачът на сборището ни трябва да хукне след теб, когато сме под обсада, Мист и Даниела изчезнаха, а Лусия е обзета от болки и е неспокойна заради обожателя си от вида „когато животните нападат“? Ако можеш да ми кажеш, че се страхуваш за живота си, тогава може би да, в противен случай просто ще трябва да си изчакаш реда.
– Трябвам ви там! Никс, няма да повярваш, но развих умения, които са направо шантави. Мога да се бия. Надвих една жена ликан!
– Чудесно, скъпа, но не мога да говоря още дълго, иначе това нещо, този джипиес, който Аника прикрепи към телефона, може да вземе наистина да засече откъде се обаждаш.
– Никс, тя трябва да разбере къде...
– ...се намираш? Ема, още от самото начало знам точно къде се намираш. Неслучайно съм луда.
– Чакай! – възкликна Ема и сграбчи телефона с две ръце. – Ти... ти някога сънувала ли си спомени на други хора?
– Какво имаш предвид?
– Някога сънувала ли си неща, които са се случили на някой друг в миналото – събития, за които няма откъде да знаеш?
– От миналото? Разбира се, че не, милинка. Това би било просто налудничаво.