Лаклен се върна в кабинета си, като притискаше челото си с два пръста и стъпваше на здравия си крак. Нараняването болеше непоносимо, а след цялата подготовка с Ема и разочароващия ѝ край се чувстваше безкрайно уморен.
Боуи вече се беше върнал към уискито.
– И как мина?
– Лошо. Сега вярва, че съм лъжец. Сигурно защото наистина я излъгах – допълни Лаклен, отпусна се на стола си и започна да разтрива крака си. – Трябваше да ѝ кажа после.
Когато Боуи вдигна вежди, Лаклен обясни:
– По едно време се наложи да я убедя, че не е партньорката ми. Направо се подиграх със самата мисъл, за да я убедя. А сега тя ме изимшира
– Изглеждаш ужасно.
– Точно така се чувствам. – Разказът за предишните изтезания беше мъчителен. Макар че не беше споделил почти нищо, самото връщане към спомените му причиняваше болка. И това беше, преди да види как друг ликан удря партньорката му в лицето и започва да я души.
– Искаш ли да чуеш още лоши новини?
– Защо не, по дяволите?
– И моят разговор с Кае мина лошо. Не прие новините така добре, както може би сме се надявали. Мисълта, че няма да те има, е достатъчно лоша сама по себе си, но да я пребие вампир – е, това май ѝ се струва непоносимо.
– Не ми пука...
– Освен това задава същите въпроси, които ще повдигнат старейшините. Изтъкна, че жените вампири обикновено са безплодни...
– Не можем да имаме рожби. И поне аз съм доволен. Нещо друго?
Наистина се радваше, че Ема не може да има деца Шокиращо за човек, който жадуваше за семейство почти толкова, колкото за партньорка, но това беше истината.
След като я търси хиляда и двеста години, не искаше да я дели с никого.
Боуи вдигна вежди.
– Да Виждаш ли тоя червен бутон на телефона там? Означава, че някой говори. Току-що се разминах с Харман, а Кае със сигурност има мобилен. Изглежда, твоята кралица се обажда у дома
Лаклен вдигна рамене.
– Не може да им даде указания как да стигнат до това място. Беше в безсъзнание, докато не дойдохме до портата.
– Ако я задържат на линия достатъчно дълго, няма да ѝ се наложи. Лаклен, те могат да разберат откъде идва това телефонно обаждане. Сателити над нас и тъй нататък.
Лаклен издиша рязко и добави наум „сателит“ към шибания списък с неща, които не разбираше и щеше да провери по-късно. Мислеше, че сателитите са предназначени за телевизори, а не за телефони.
Боуи продължи:
– Зависи с колко модерна технология разполагат, но може да се окаже, че три минути им стигат... – Лампичката угасна. – Добре, значи, е затворила... – Светна – Пак се обажда. Виж, може би наистина искаш да я спреш.
Лампичката отново светна, после угасна и това се повтори още няколко пъти. Лаклен и Боуи гледаха мълчаливо.
– Няма значение – каза най-накрая Лаклен. – Няма да ѝ забраня да говори със семейството си.
– Ще връхлетят този замък като чума.
– Ако успеят да го намерят и да минат покрай защитите ни, ще измисля някакъв начин да ги умиротворя. Те не бяха ли обсебени от бляскави предмети? Една-две дрънкулки би трябвало да свършат работа.
Боуи вдигна вежди.
– Не забравяй да ми кажеш дали се е получило.
Лаклен се намръщи, изкуцукадо прозореца и се загледа навън. Миг по-късно я видя: носеше се като ефирно видение по тревата.
– А, вияодам, че си я забелязал.
– Откъде знаеш? – попита Лаклен, без да се обръща.
– Напрегна се и се наведе напред. Не се тревожи. Скоро ще си навън с нея в нощи като тази.
Сякаш усетила погледа му, Ема се обърна към прозореца. Изглеждаше зловещо красива, обгърната от стелещата се мъгла. Лицето ѝ беше бледо и запленяващо като луната над нея. Но сега обикновено изразителните ѝ очи не му разкриваха нищо.
Толкойа отчаяно я искаше, но знаеше, че колкото повече затяга хватката си, толкова повече тя ще се изплъзва от нея като живак. Единственото у Ема, което откликваше, беше тялото ѝ – тази вечер нуждата ѝ беше силна – и той можеше да се възползва от това.
Тя му обърна гръб и потъна в нощта. Беше родена, за да обитава това място. За да преследва Лаклен в мислите му. Той продължи да се взира дълго след като тя изчезна.
– Може би просто трябва да ѝ кажеш защо времето е от значение – предложи Боуи.
Лаклен въздъхна.
– Тя не е била с мъж.
Много пъти беше обмислял да ѝ каже истината, но истината включваше признанието, че отчаяно иска да я обладае, за да не я нарани.