– Така че какво да ѝ кажа? „Ако ми съдействаш, тогава няма да те нараня чак толкова?“
– Исусе Христе, не знаех, че е невинна Сред лора не са останали много такива. Не можеш да ѝ кажеш, разбира се – ще я ужасиш и ще я накараш да изпита страх от нощта...
– Проклятие! – изръмжа Лаклен, когато Касандра се отправи в посоката, в която бе изчезнала Ема.
Боуи отиде до друг прозорец, който гледаше навън.
– Аз ще имам грижата за нея. Защо не си починеш малко?
– Не, аз ще отида – люшна се към вратата Лаклен.
Боуи сложи ръка на рамото му.
– Кае няма да посмее да я нарани, след като ти съвсем ясно изрази волята си. Аз ще се отърва от нея, а после ще говоря с Ема. Дори да не помогне, няма и да навреди.
– Не, Боуи, може да я... уплашиш.
– О, да – вдигна вежди Боуи и подигравателното изражение се върна на мястото си. – След тази вечер се убедих, че на ръцете ти е увиснало много крехко врабче. Ще се постарая да си отпусна челюстта, в случай че иска да ме халоса.
Ема скочи на покрива на декоративната сграда и тръгна по ръбовете му. Искаше айпода си толкова отчаяно, че почти беше готова да преспи с лъжеца, за да си го получи.
Предполагаше, че няма значение, че вампирите са го прегазили, защото дори песните ѝ от „Сърдит женски рок“ щяха да звучат скучно на фона на собствените ѝ яростни вътрешни речи.
Как смееше Лаклен да постъпва така с нея? Току-що беше преживяла нападение на вампири, после преобразяването му и след това атаката на тази Кае, а сега той просто трябваше да ѝ запрати в лицето тази... тази лъжа.
Всеки път щом започнеше да свиква с него и дори донякъде да се чувства спокойна, той ѝ поднасяше нова изненада. Промените около нея – заради нея, която рядко излизаше от дома си и не смяташе, че се приспособява лесно – и промените вътре в нея я плашеха. Само ако можеше да намери поне една константа в тази буря от променливи! Само едно нещо, на което да може да вярва...
– Мога да ти помогна да се измъкнеш.
Ема изсъска, отскочи назад, прелетя над ветропоказателя и се приземи на горния край на фронтона. Видя Касандра на покрива на декоративната сграда и се приведе, готова да скочи отгоре ѝ. Когато си помислеше, че тази страхотна, пищна жена ликан е влюбена в Лаклен от векове, на Ема ѝ идваше да ѝ издере очите.
– Мога да ти намеря кола – продължи Касандра. Задуха лек ветрец, точно колкото да раздвижи мъглата и да отмести хубавата коса на Касандра е изсветлели от слънцето кичури от нормалното ѝ ухо.
Носът ѝ беше обсипан е много светли лунички и Ема ѝ завидя за всяка една от тях.
– И защо ще го правиш? – попита тя, макар че знаеше отговора. „Тая уличница иска Лаклен.“
– Той иска да те държи като затворничка. Боуи ми каза, че си отчасти вал кирия, и знам, че кръвта ти на вал кирия закипява при мисълта, че те държат лук.
Ема усети как я залива вълна от притеснение. „Точно така, мой всемъдри противнико, защото кръвта ми на валкирия изисква абсолютната ми свобода“ – това не бяха думите, които бяха на върха на езика ѝ. Това дори не беше основната ѝ грижа. Просто се дразнеше, задето Лаклен я бе излъгал. И задето Никс я беше зарязала на милостта на съдбата – затвори ѝ не един, не два, а десет пъти.
– А ти какво печелиш от това? – попита тя.
– Искам да предпазя Лаклен от допускането на огромна грешка Той ще се отчужди от клана, който никога няма да те приеме. Ако току-що не се беше спасил след почти двестаго- дишни мъчения, щеше да е в състояние да прозре, че ти не си „партньорката му“.
Ема си придаде замислено изражение и потупа с пръст по брадичката си.
– Той „не се беше спасил току-що от мъчения“ – всъщност му предстояха – „когато видя, че ти не си партньорката му“.
Касандра едва успя да потисне потръпването си.
Ема въздъхна, разочарована от поведението си. Тя не беше такава. Обикновено не се държеше толкова заядливо. Разбираше се с всички създания от редиците на лора, които постоянно трополяха или се рееха на влизане и излизане от къщата. Разбираше се с вещиците, с демоните, с елфите – с всички. Прие това като още един пример за вътрешни промени, които не разбираше.
Какво у тази жена я дразнеше толкова много? Защо изпитваше почти непреодолимо желание да я нападне? Чувстваше се така, сякаш мястото ѝ е в шоуто на Джери Спрингър, откъ- дето да изкрещи: „Това е моят мъж!“.
Дали не ревнуваше от времето, което Касандра бе прекарала с него?