Выбрать главу

– Виж, Касандра, не искам да се караме. И да, искам да си тръгна, но въпросът трябва да е на живот и смърт, преди да ти се доверя и да приема помощта ти.

– Готова съм да се закълна, че няма да те измамя – отговори Касандра и погледна надолу, а после и назад. И двете чуха, че някой се приближава. – Не можеш да надделееш тук, вампир- ке. Никога няма да станеш кралица на нашия клан.

– Очевидно вече съм такава.

– Една истинска кралица трябва да може да излезе на слънце редом със своя крал. – Усмивката на Касандра беше прекадено любезна. – И да му даде наследници.

Ема ни най-малко не успя да потисне тръпките, които преминаха по тялото ѝ.

23

Фактът, че Касандра се намираше в компанията на жената вампир, не предвещаваше нищо добро.

Боуи скочи на покрива и застана помежду им, след което заплашително изгледа Касандра.

- За какво си говорите?

- Момичешки работи – отвърна безгрижно Касандра.

Това накара лицето на Емалин да пребледнее.

- Вече обсъдих въпроса с теб. Трябва да приемеш случилото се.

Боуи не се славеше с деликатност в редиците на клана И със сигурност не беше прочут с това, че отделя време да обяснява нещата по два пъти. Ако Касандра беше влошила ситуацията между Лаклен и Ема, Боуи щеше да направи всичко възможно да поправи щетите. Приближи се до нея, докато накрая ги отделяха само десетина сантиметра.

- Върви си, Кае. Ще говоря с нея насаме.

Тя изправи рамене и се изопна.

– Не, няма...

Той накара очите си да променят цвета си и нададе ниско ръмжене. Щеше да направи всичко по силите си, за да предпази най-стария си приятел да не стане като него, включително и това, да хвърли Кае от покрива.

– Остави ни насаме.

– И бездруго свърших – отвърна тя с равен глас, макар че бързо отстъпваше назад. – Ще отида на гости на Лаклен, докато вие тук си бъбрите.

Боуи с облекчение видя, че на жената вампир идеята изобщо не й допадна. Веждите ѝ се бяха сключили, а очите й блещукаха. Помисли си, че никога не се е радвал толкова да види разстроена жена. Макар че се опита да ѝ внуши да възрази, Емалин не каза нищо.

Преди да скочи на земята, Касандра подвикна през рамо:

– Не забравяй предложението ми, вампирке.

Когато останаха сами, Боуи попита:

– И какво ти предложи?

– Не те засяга.

Той удостои и нея със заплашителен поглед.

Тя обаче само вдигна рамене.

– Това не ми действа. Знам, че не можеш да ме нараниш, иначе Лаклен така ще ти нарита задника, че няма да можеш дъх да си поемеш. Ясно?

– Говориш странно.

– Ако получавах по един долар всеки път когато го чуех... – въздъхна тя.

Защо Лаклен беше направил така, че това създание да изглежда стеснително, когато говореше за него?

– Щом не искаш да ми кажеш какво злобно семенце е посяла Касандра, тогава бъди така любезна да се поразходиш с мен.

– Не, благодаря. Заета съм.

– Заета да крачиш по покрива на декоративна сграда в мъглива нощ и да си мърмориш ядосано?

– Надарен си с наблюдателност – отбеляза тя и му обърна гръб.

– Като говорим за дарове, днес през деня пристигна подарък за теб.

Тя застина, обърна се бавно, погледна го и наклони глава.

– Подарък ли?

Той едва успя да прикрие изненадата си. Проклет да е, валкирииге бяха точно толкова ненаситни, колкото твърдеше лорът.

– Ако повървиш с мен и ме изслушаш, ще ти го покажа.

Тя задъвка алената си долна устна, при което единият ѝ кучешки зъб се показа и му напомни, че въпреки всичко Ема е вампир. Единственият друг случай, в който бе говорил с вампир, бе, когато измъчваше един.

– Добре. Пет минути. Но само за да мога да видя подаръка.

Той понечи да ѝ помогне да слезе, но с едно от най-странните движения, които бе виждал, тя прекрачи във въздуха. Следващата ѝ стъпка беше толкова плавна, сякаш предишната не бе на четири метра и половина по-високо, а на четирийсет сантиметра.

Той се втренчи в нея, отърси се от изненадата си и я последва. Докато вървяха към оборите, той подхвана:

– Знам, че си сърдита на Лаклен. Кое те разгневява повече – това, че те е излъгал, или това, че си разбрала какво си?

– Не какво съм, а какво вие, изглежда, си мислите, че съм. Колкого до гнева ми, раздели го надве – поравно. Стига толкова

– Имал е много основателна причина да те излъже. Той не е нечестен – всъщност се знае, че е точно обратното, но е готов да стигне до непознати досега крайности, за да те задържи. А ти наистина си партньорката му.