– Паргньорка-маргньорка Писна ми всички да го повтаряте!
– Предупредих Лаклен да не става упорит и глупав, но май ще трябва да предупредя и теб.
Очите ѝ изстреляха гневни сребристи мълнии. Без да трепне, той я улови за лакътя и я поведе към вътрешността на обора
– Дай да пропуснем подробностите и да минем към същественото. Той няма да те пусне. Семейството ти ще те иска обратно. Ще има сблъсък. Освен ако не успееш да ги убедиш да не се бият.
– Ти не разбираш! – озъби се тя. – Аз няма да имам този проблем, защото не го искам! – Хвърли се настрана и се освободи. – А следващият ликан, който ме хване за лакътя, за да ме замъкне нанякъде, ще си изгуби лапата.
Закрачи пред него покрай дългата редица клетки. Без той да ѝ подскаже каквото и да било, спря и с миг закъснение се сепна, когато зърна кобилата, която бе пристигнала тази сутрин. После прекоси помещението и нежно прокара ръце по муцуната ѝ. Странно, че тази Емалин се насочи точно към животното, което беше само нейно. Проклети алчни валкирии!
Погледът ѝ премина над кобилата и тя прошепна:
– Здравей, хубавице! – А после и: – Какво си сладурче!
Изпълнен с нелепото чувство, че се натрапва, Боуи продължи:
– Мислех, че вампирите имат вродена дарба да отсяват важните неща от глупостите. Той няма да те пусне да си идеш. Лаклен е богат, привлекателен мъж, крал, който ще те глези и закриля до края на живота ти. Трябва само да приемеш всичко това.
– Виж, Боуен, аз в никакъв случай не съм реалистка. – Беше се облегнала на вратата на клетката с вдигнато коляно, сякаш бе идвала тук хишщи пъти. Ръката ѝ се сви под врата на кобилата, за да я погали по муцуната. – Мога така да се преструвам, че да изглеждам равна на всеки реалист. Мога да се преструвам, че лъжата на Лаклен не ме е наранила. Мога да се преструвам, че тук ми харесва повече, отколкото в собствения ми дом и собствената ми страна, и мога дори да пренебрегна факта, че той е в пъти по-стар от мен. Но не мога да се залъгвам, че целият му клан няма да ме намрази или че онази жена, ликанът, няма да продължи да ме напада. И не мога да се преструвам, че семейството ми ще го приеме, защото никога няма да го направи, и тогава, така или иначе, ще бъда принудена да избирам.
Докато говореше, изражението ѝ бавно се промени от разярено до унило. Не му разкриваше и половината от историята. Очите ѝ бяха измъчени. Партньорката на Лаклен беше уплашена. Здравата.
Точно както изглеждаше някога Марая.
– Какво още? Има нещо, което те разстройва.
– Просто... всичко... ми идва прекалено много.
Последните думи излязоха от устата ѝ като шепот.
– Кое ти идва прекалено много?
Тя поклати глава и изражението ѝ стана по-сурово.
– Аз съм човек, който не споделя мислите си, а освен това дори не те познавам. Да не говорим, че си и най-добрият приятел на Лаклен. Няма да ти кажа нищо повече.
– Можеш да ми вярваш. Няма да му кажа нищо, ако ти не искаш.
– Съжалявам, но точно сега ликаните не са в списъка със създания, на които иман доверие. Не и след всички тези лъжи и досадни опити да ме удушите.
Той знаеше, че има предвид и действията на Лаклен, но каза:
– Ти се справи с Касандра.
– Не искам да живея на място, кьдето ще трябва да се справям с някого. Не искам да живея на място, където постоянно ме нападат или тормозят.
Боуи се отпусна на една бала слама.
– Лаклен не може да намери брат си. Касандра не спира да го дразни. Кракът го боли и едвам успява да се оправя в това ново време, в което се е озовал. Още по-лошо за него е това, че не може да те направи щастлива. – Измъкна една сламка и задъвка единия ѝ край, след което извади втора и ѝ я предложи.
Тя го изгледа свирепо.
– Не дъвча сламки, благодаря.
Той сви рамене.
– Аз мога да се погрижа за Кае. Кракът му ще оздравее, той ще се аклиматизира и накрая Гарет ще се появи. Но всичко това няма да има значение, ако не успее да направи така, че да си доволна от живота си тук.
Тя се обърна, допря чело до това на кобилата и каза с тих глас:
– Не се радвам, че го боли или че се притеснява, но не мога просто да си наредя да бъда щастлива тук. Трябва да дойде отвътре.
– Ще дойде, ако му дадеш време. След като успее да се отърси от повече от миналите си... беди, ще разбереш, че в душата си е добър.
– Като че ли нямам избор по този въпрос, а?