– Никакъв. Затова междувременно искаш ли да ти кажа как да го овладееш по-добре?
– Да го овладея?
-Да.
Тя погледна към него и примигна.
– Това може би трябва да го чуя.
– Разбери, че всичко, което прави, го прави с една крайна цел: твоето щастие.
Тя отвори уста да възрази, но той я превари:
– Затова, ако си недоволна от която и да било от мерките, които предприема за постигането на тази цел, трябва само да му кажеш, че те е направил нещастна.
Тя се намръщи и той попита:
– Как се почувства, когато разбра, че те е излъгал?
Тя сведе поглед към върха на обувката си, която очертаваше кръгове в твърдата земя. Най-накрая измърмори:
– Предадена. Наранена.
– Помисли за това. Как мислиш, че ще реагира той, ако просто му кажеш, че те е наранил?
Тя вдигна глава и дълго време остана загледана в него.
Той стана, изтупа си панталоните и се обърна към вратата. Забави се само колкото да каже през рамо:
- Между другото, това е твоят кон.
Преди да се обърне напред, видя как кобилата я подуши по косата и едва не я събори.
– Няма ли да прегърнеш старата си приятелка? – попита Касандра и се нацупи.
– Ако се задоволиш да останеш такава – отговори нетърпеливо Лаклен. Колко щеше да се забави Боуи? Би му поверил живота си и ако го притиснеха, би признал, че би му поверил дори нещо толкова важно като партньорката си, но пак не го свърташе на едно място, докато продължаваше да чака.
Ръцете ѝ все още бяха разтворени.
– Минаха векове, Лаклен.
– Ако Ема влезе и ни види да се „прегръщаме“, как мислиш, че ще се почувства?
Тя отпусна ръце и се настани на един стол срещу бюрото.
– Не и както ти си мислиш. Защото тя не изпитва нищо към теб. Аз обаче оплаквах смъртта ти като вдовица
– Само си си загубила времето. Дори наистина да бях умрял.
– Боуи обясни къде си бил и какво е тя. Мястото ѝ не е тук. Ти не си здрав и не можеш да разбереш колко нередно е това.
Той не можеше да събере сили дори да се ядоса, защото никога не бе изпитвал по-голяма сигурност за каквото и да било, колкото за Ема Сега осъзна, че причините, поради които бе продължил да поддържа приятелството си с Касандра години наред, вече не са валидни.
В миналото я съжаляваше. Като него, и тя бе живяла векове, без да намери партньора си, и той си мислеше, че и тя като него реагира на тази липса по нездрав начин. Но докато той търсеше врагове, заставаше с готовност в челните редици на всяка война и се записваше доброволец за всяка опасна мисия в чужбина, при която можеше да се натъкне на партньорката си, Касандра се беше вкопчила в него.
– Кой беше до теб, когато баща ти умря? А майка ти? Кой ти помогна да потърсиш Хийт?
Той въздъхна уморено.
– Целият клан.
Устните ѝ се изтъниха до черта, а после тя сякаш се подготви за нападение.
– Ние с теб имаме история. От един и същ вид сме. Лаклен, какво щяха да си помислят родителите ти, ако знаеха, че ще обявиш за своя партньорка една вампирка? А Гарет? Помисли си за срама, който ще му навлече това.
Честно казано, Лаклен не знаеше как щяха да реагират родителите му. Преди смъртта си и двамата съжаляваха, че синовете им толкова дълго не са успели да намерят партньорките си, и разбираха по-очевидната болка на Лаклен, най-големия си син. Но освен това се отвращаваха от вампирите – смятаха ги за зли паразити, за същества, които носят на този свят само вреда. Не можеше да предположи и как ще реагира Гарет. Затова отговори:
– Очаквам деня, в който ще намериш другаря си, и тогава ще можеш да си спомниш за този момент и наистина ще разбереш колко нелепо ми звучат думите ти.
Точно тогава Боуи влезе, лежерно, сякаш се разхождаше. Лаклен вдигна вежди, а Боуи сви рамене, сякаш разговорът с Ема не беше минал твърде окуражително.
Харман влетя след секунда, облян в пот и разтревожен – пълната противоположност на спокойния нехаен Боуи.
– Персоналът заминава. Исках само да проверя дали ви трябва още нещо, преди и аз да тръгна.
– Ще се оправим.
– Ако имате нужда от мен, номерът ми е записан в телефона
– Сякаш това ще ми е от полза – измърмори Лаклен. Мислеше, че се справя добре с изучаването на приспособленията от това време, но самият брой на технологичните инструменти беше обезсърчителен.
– О, и пакетите, които пристигнаха днес за кралицата ви. Разопаковани са.