– Няма какво да гледаш вратата. Ще те хвана, преди изобщо да си излязла от банята.
Тя се извърна, видя, че членът му се е втвърдил още повече, и сякаш се задави, опитвайки се да нададе вик.
– Съблечи се, вампирке.
– Н-няма!
– Да не искаш да влезеш тук вътре облечена?
– По-добре така, отколкото гола с теб!
Той се почувства приятно отпуснат под водните струи и дори великодушен след чудесната храна.
– Тогава да се споразумеем. Ти ще изпълниш едно мое желание, а после аз ще ти върна жеста.
Тя вдигна поглед към него под къдрица, изплъзнала се от стегнатите ѝ плитки.
– Какво имаш предвид?
Той сложи ръце от двете страни на кабината и се наклони извън водната струя.
– Искам да влезеш тук без дрехи. А ти какво искаш?
– Нищо толкова ценно – прошепна тя.
– Ще си с мен за неопределено време. Докато не реша да те пусна. Не искаш ли да се свържеш с твоите... хора? – сякаш изплю думата той. – Сигурен съм, че си им много скъпа, след като си толкова рядка.
Всъщност да я държи далеч от вампирските ѝ роднини щеше да бъде само началото на отмъщението му. Знаеше, че мисълта как един ликан я чука многократно ще се стори на вампирите също толкова отвратителна, колкото и на неговия собствен клан.
Тя загриза червената си долна устна с малкото си кучешко зъбче и гневът му отново пламна
– Не съм длъжен да ти изпълнявам желание! Мога просто да те обладая тук и сега, а после пак, в леглото.
– И... и няма да го сториш, ако се съглася да вляза под душа с теб?
– Ела доброволно и няма – излъга той.
– А какво ще... направиш?
– Искам да положа ръце върху теб. Да те изуча. И ще искам и ти да положиш ръце върху мен.
С глас, който бе толкова тих, че той едва го чу, тя попита:
– Ще ми причиниш ли болка?
– Ще те докосна. Няма да ти причиня болка.
Деликатните ѝ руси вежди се сбърчиха, докато обмисляше думите му. А после така, като че ли изпитваше голяма мъка, тя се наведе към обувките си и разкопча каишките с леко щракване. Изправи се и стисна краищата на якето и съсипаната си блуза, но сякаш се оказа неспособна да продължи. Разтрепери се силно, сините ѝ очи изглеждаха стъклени. Но се предаде – с ненадейна проницателност той разбра, че съгласието ѝ не се дължеше на нито една причина, за която той можеше да се сети. Очите ѝ бяха толкова изразителни и все пак той не можеше да разчете изражението ѝ.
Когато се наведе застрашително към нея, тя смъкна мокрото яке, блузата, а после и разкъсаното си бельо и ги захвърли настрана, прикривайки нервно гърдите си с тънката си ръка. Свенлива? Сякаш той не бе виждал кървавите оргии, на които вампирите се отдаваха с такова удоволствие.
– Моля те. Не... не знам за коя ме вземаш, но...
– Мисля... – преди да е успяла да примигне, той разкъса полата ѝ с един замах, дръпна я от тялото ѝ и я захвърли на земята, – че трябва да науча името ти, преди да започна да те докосвам.
Тя се разтрепери още по-силно, ако изобщо бе възможно, и ръката ѝ се притисна още по-плътно до гърдите.
Той я огледа, изпи я с поглед. Кожата ѝ приличаше на съвършен алабастър, покрита само от странните ѝ бикини от черна коприна. Предната част беше от прозрачна лъскаво- черна дантела, притисната към русите къдрици между краката ѝ. Спомни си двата пъти, когато за кратко усети допира на кожата ѝ сред поройния дъжд и неестествената светкавица, и членът му запулсира. Други мъже биха я сметнали за прелестна. Вампирите със сигурност. Човешките мъже биха убили заради нея.
Треперещото ѝ тяло бе прекалено дребно, но очите ѝ... големи и сини като дневното небе, което тя никога нямаше да види.
– Казвам... казвам се Емалин.
– Емалии – изръмжа той и бавно протегна нокът напред, за да разкъса коприната.
2
Беше глупаво да се съгласи на това – така реши, когато остатъците от бельото ѝ се свлякоха около глезените. Защо да му вярва? Нямаше никакво основание, но пък какъв друг избор имаше? Трябваше непременно да се обади на Аника, приемната си майка Аника щеше да обезумее, когато пилотът съобщеше, че Ема така и не се е появила.
Но това ли беше наистина причината да се съгласи с желанието му? Боеше се, че истинската причина не бе толкова безкористна. Много мъже в живота ѝ бяха искали различни неща от нея – неща, които скритата ѝ вампирска природа правеше невъзможни. Но не и този мъж. Той знаеше какво е тя и не искаше невъзможното, изискваше...