Тя веднага се олюля.
– Какво става с мен? – попита, като размазваше думите.
„Напих те, за да мога да се възползвам от теб...“
– Чувствам се толкова... странно.
Когато той нави нагоре нощницата ѝ, тя не го спря, дори когато сложи длан между краката ѝ. Лаклен отново изстена, когато усети колко е влажна. Възбуденият му член щеше да разкъса панталона
Горещ и забързан, дъхът ѝ свистеше срещу кожата му, където допреди малко бяха устните и зъбите ѝ. Тя го облиза точно там, докато той пъхаше пръст в стегнатата ѝ женственост, после отърка лице в неговото и простена тихичко.
– Всичко се върти – прошепна
Той се почувства виновен, но знаеше от какво имат нужда и щеше да го даде и на двамата, без да се въздържа. По дяволите последствията
– Разтвори си коленете още. Облегни се на ръката ми.
Тя го направи.
– Боли, Лаклен.
Гласът ѝ беше дрезгав, дяволски сексапилен.
Тя изхленчи, когато той се наведе и прокара език по зърното ѝ.
– Мога да облекча болката – изрече той на един дъх, докато разкопчаваше панталона със свободната си ръка и членът му изскочи точно под нея. – Ема, имам нужда... да вляза в теб. Ще те притисна към себе си.
Натисна хълбоците ѝ по-надолу и още по-надолу. „Нежно. За първи път ѝ е. Толкова е дребна.“
– А после ще те обладая и няма да спра, докато ниго ти, нито аз изпитваме такава болка – продължи той срещу зърното ѝ. Точно когато щеше да докосне влагата ѝ, когато можеше да усети горещината ѝ, тя се отскубна от него и се хвърли към лицевата дъска.
Той изръмжа разочаровано и я дръпна обратно, но тя го заблъска по рамото.
– Не! Има нещо. – Ръката ѝ се стрелна към челото. – Вие ми се свят.
„Върни звяра обратно в клетката.“ Беше ѝ се заклел никога да не я докосва, когато тя не иска. Но нощницата ѝ едва я покриваше, гледката на червената коприна върху белите ѝ бедра го измъчваше, зърната ѝ се бяха втвърдили. Той не можеше да си поеме въздух... толкова се нуждаеше от нея...
Изръмжа отново, посегна към нея и я метна по лице на леглото. Въпреки съпротивата ѝ, я задържа така, че да оголи съвършеното ѝ пищно дупе.
Изстена и стовари ръка върху извивките ѝ – не плесница, по-скоро докосване, което се оказа прекалено тежко. Откак- то я срещна, се заставяше да се изпразва всеки ден под душа. Ароматът ѝ бе все още пресен в съзнанието му, а ръцете му – топли от допира на кожата ѝ, така че всеки път беше невероятно мощно.
Тя ахна, когато той започна да мачка извивките ѝ. Това трябваше да му стигне.
„Време за душ.“
Ема все още усещаше ръката му върху тялото си. Допирът не беше нито удар, нито плесница, а – Фрея да ѝ е на помощ – елегантно предадено съобщение.
Какво ѝ ставаше? Защо мислеше така? Потръпна и простена. Звярът в клетката – нали така ѝ беше казал той? Е, добре, звярът току-що бе протегнал ръка и я бе шляпнал хубаво по задника – умело мъжествено докосване, което я изпълни с желание да се разтопи и я остави да върти хълбоците си из леглото.
Нуждата да докосне женствеността си беше непреодолима. Искаше да го помоли да го яхне. Тялото ѝ потръпваше, докато се бореше с тази нужда
Огърлицата, която бе закопчал на врата ѝ, обгръщаше шията ѝ и от нея извираха златни нишки и скъпоценни камъни, които се спускаха по гърдите ѝ. Беше тежка, сексапилна и я караше да се чувства така, все едно бе извършила нещо забранено. Когато Ема помръднеше, огърлицата се полюшваше и гъделичкаше зърната ѝ.
Нещо в тази огърлица и в начина, по който той я застави да я приеме, говореше за... притежание.
Тази вечер Лаклен ѝ беше направил нещо. Леглото се въртеше, а на нея ѝ се искаше да... да се изкиска. Освен това не можеше да попречи на ръцете си да се плъзгат по тялото ѝ. Когато мислите ѝ се върнаха, бяха ясни, но меки и бавни...
Не знаеше колко още може да понесе той да я докосва, без да го помоли да продължи. Точно сега думата беше на върха на езика ѝ. Моля те.
Не! И бездруго вече бе различна от другите в сборището си – отчасти ненавиждан враг, слаба в сравнение с лелите си.
Ако плашливата вампирка вал кирия се прибереше у дома, жадуваща за своя ликая!
Какво отвращение и разочарование щяха да почувстват! Каква болка щеше да прочете в очите им. Освен това вярваше, че ако отстъпи, няма да има никаква власт в отношенията си с Лаклен – ако се предаде и прошепне „Моля те“. Ако поддадеше, нямаше да си отиде у дома. Никога. Боеше се, че той има силата да я накара да забрави защо изобщо е пожелала да си тръгне.
Леглото се завъртя още по-бързо. Тя потръпна, когато осъзна какво става.