– Не ме помоли да пия от теб.
Той вдигна вежди.
– Ще пиеш ли?
– Веднага щом ти направят тест за алкохол в дъха.
Той се намръщи и тя го просветли:
– Измерва колко си пиян.
Той дори не изглеждаше гузен.
– Тази вечер не съм пия и само искам да приемеш кръвта ми.
Сега и той седна – прекалено близо до нея.
– Защо снощи се втурна така към душа? Да не би актът да ти се стори нечист?
Той се изсмя кратко с отговор.
– Ема, това беше най-еротичното преживяване през целия ми живот. Изпразних се под душа, за да не нарушавам клетвата си пред теб.
Тя се намръщи.
– Искаш да кажеш, че си...?
– О, да – увери я той, погледна я право в очите и устните му се извиха. – Всяка нощ ме караш да се чувствам като похотлив хлапак.
Не изпитваше абсолютно никакво притеснение да ѝ признае, че се е галил до оргазъм само на метър от нея. Точно по времето, когато тя се търкаляше в леглото му и се мъчеше да не докосне своето собствено тяло. Колко... приятно възбуждащо. Тя се изчерви колкото от признанието му, толкова и от своите собствени мисли. „Иска ми се да го бях видяла как го прави.“
Не, не, не! Ако продължеше да се взира в тази негова сексапилна усмивка, щеше да забрави плана си, да забрави болката, която изпита, когато осъзна, че се е порязал, че я е измамил и я е държал насила до себе си, докато не започне да пие кръвта му.
Последствия. Да се закачаш с вампира Емалин Трой, вече си имаше последствия.
Когато кепенците се отвориха плавно с лек шум и разкриха нощта пред погледа им, тя каза:
– Лаклен, имам идея.
Наистина ли беше толкова смела? Наистина ли можеше да му го върне? Последствия. Плащане със същата монета И самата тя се изненада, когато осъзна, че отговорът е „да“.
– Мисля, че има начин и ти, и аз да намерим облекчение, докато пия кръвта ти.
* * *
– Слушам те – каза бързо той.
– Имам предвид от самия акт. – Гласът ѝ приличаше на мъркане, докато тя се носеше плавно по пода, за да коленичи пред него. Деликатните ѝ бели ръце колебливо разделиха коленете му.
Ченето му увисна, когато осъзна какво става.
– Нямаш предвид да... ?
Трябваше да се отдръпне. Членът му се беше втвърдил като прът.
– Искам те целия, Лаклен – измърка тя. Хубавата Емалин с пълните ѝ устни, вдигнала умолително към него сините си очи. – Искам всичко, което можеш да ми дадеш.
Той искаше да ѝ даде всичко, което пожелаеше. Всичко. С трепереща ръка разкопча най-горното копче на дънките си.
Преглътна с усилие.
Не трябваше ли поне да се поколебае'? Бог да му е на помощ, сега се мъчеше да задържи ръцете си настрана от тила ѝ – искаше да я притисне по-близо, за да побърза. Почувства, че Ема лесно може да загуби смелостта си, знаеше, че никога досега не е дарявала това удоволствие на мъж Да започне пълнолунието с това...? Навярно сънуваше.
Тя бавно разкопча дънкиге му и ахна, когато членът му се стрелна напред. После му се усмихна свенливо, но съблазнително. Изглеждаше доволна от ерекцията му. Хвана го с две ръце, сякаш никога нямаше да го пусне.
– Ема – промълви той с пресипнал глас.
– Задръж толкова, колкото можеш – прошепна тя и прокара пръсти по цялата дължина на члена му. Очите му се затвориха от удоволствие.
Най-напред почувства дъха ѝ и потръпна. После влажните ѝ устни, а след това стрелването на езика ѝ, перванията по плътта си. О, какъв порочен език...
Мили боже, ухапването ѝ.
Той нададе болезнен стон и падна по гръб на леглото, но веднага след това обгърна лицето ѝ с длан и вдигна глава, за да наблюдава устата ѝ върху пениса си. Наистина беше извратен мъж...
– Нямах... представа Винаги така – изръмжа той. – Винаги.
Не знаеше дали ще свърши веднага, или ще загуби съзнание. Ръцете на Ема бяха навсякъде, обхващаха, дразнеха с леки подръпвания, влудяваха го. Тя простена срещу него и го засмука още по-жадно. Никога не беше пила толкова много, но ако имаше нужда, той щеше да ѝ даде. Чувстваше се все по-слаб, но не искаше преживяването никога да свършва.
– Ема, ще...
Очите му се завъртяха и всичко потъмня.
26
Не поглеждай назад, обуй обувките в колата. Бягай, сякаш те гони самият дявол!
Стори го. Втурна се право към просторния гараж, заоглежда се за ключове за множеството коли, не намери нищо. Заля я разочарование. Но после чу в съзнанието си думи, прошепнати като вееща се коприна: