„Нужда. Привличане.“
Притисна се към него, но той я задържа неподвижна, разтвори плътта ѝ и намести връхчето срещу нея. Ръката му се плъзна грубо по гърба ѝ и тя се изви надолу от удоволствие.
– Не е сън – прошепна той е изумен глас. – Емалин...
Задъхана, тя повтаряше „моля те“ отново и отново.
Той обви здраво едната си ръка около кръста ѝ.
– Толкова дълго чаках да вляза в теб.
Прокара другата си ръка под нея, през гърдата ѝ, и стисна рамото ѝ изотдолу, за да я задържи неподвижна.
– Обявявам те за своя.
И нахлу в нея.
Тя отново изкрещя, този път от болка.
– О, господи! – изстена той. – Толкова си тясна. Изръмжа и отново я натисна с бедра. Беше толкова стегната около него, че той едва успяваше да помръдне.
Ема ахна и очите ѝ се насълзиха от пронизващата болка Още от самото начало знаеше, че е прекалено голям за нея.
За нейно облекчение тласъците му престанаха, макар че тя се зачуди как се е възпрял, когато усещаше, че цялото му тяло се тресе около нея. Пенисът му беше толкова огромен и пулсираше във вътрешността ѝ.
Той се надигна на колене, като я вдигна, опря гърба ѝ на гърдите си, пое ръцете ѝ и ги положи около врата си. Задържа ги неподвижни там.
– Дръж се за мен.
Когато тя кимна, той плъзна пръсти по раменете към гърдите ѝ и по-надолу, а после обгърна женствеността ѝ с ръце и започна да я гали между краката. Когато влажността ѝ веднага се завърна, той се спря и не поднови тласъците. Вместо това започна да прокарва пръсти по зърната ѝ и загали гърдите ѝ за дълги, дълги мигове, докато накрая тя отново не се задъха, изпълнена със същия отчаян копнеж, както когато той я измъчваше онази вечер в банята. Не, по-лошо от това, защото сега Ема знаеше точно какво пропуска.
Спомни си колко раздразнена беше онази нощ и се уплаши, че Лаклен пак ще я подложи на същото, затова раздвижи бедра срещу него.
Той изръмжа тихо в ухото ѝ:
– Искаш ли още?
-Д-да.
– Застани пак на ръце... позволи ми да ти го дам.
Веднага щом тя го стори, той стисна хълбоците ѝ, отдръпна се бавно, а после облекчи болката, потъвайки още по-дълбоко в нея. Тя нададе вик, този път от удоволствие. Когато изви гръбнак и отново разтвори коленете си, той простена името ѝ в отговор, но гласът му се бе променил. Все още бе дълбок, но сега беше гърлен, дращещ. Почти... животински ръмжащ.
Още един тласък в нея, този път по-силен. Стенания, ръмжене. И нейни ли?
Мислите ѝ все повече се размиваха, а удоволствието нарастваше. Всяко премерено отдръпване я караше да скимти, след всеки удар на кожата му в нейната при тласъците му в сърцевината ѝ тя викаше за още. Устните ѝ се извиха, когато въздухът се наелектризира, и тя се обля в удоволствието на небето, на миризмите, на Лаклен, потънал дълбоко в нея. Той се изпъна над гърба ѝ, но тя почувства устата му върху шията си. \1очуъстъа.ухапването му, но то не беше като нейното – не разкъса кожата, но тя му се наслади така, сякаш бе нейно дело.
– Ще свърша толкова силно – изръмжа той срещу кожата ѝ, – че ще го почувстваш като тласък на члена ми.
Тя отново стигна до върха, закрещя към небето в екстаз, отметна глава назад върху рамото му. Искаше устата му върху шията си.
– О, боже, да! – изкрещя той, а после се върна към ухапаното... Тя усети безумно мощната му еякулация, пламенното изливане на семето му в нея.
Но дори когато свърши, той не спря тласъците си.
Еякулацияга бе по-силна от когато и да било, но Лаклен не изпита никакво облекчение. Всъщност нуждата стана още по- силна. „Не мога да спра.“
Просна я по гръб, притисна ръцете ѝ над главата, без да спира да се забива в нея. Косата ѝ се разпиля като ореол около главата и ароматът ѝ избухна в него. Той се олкшя от силата му. Обявяваше я за своя. Най-после. Най-после бе в партньорката си. „Емалин.“ Погледна надолу към лицето ѝ. Очите ѝ бяха затворени, устните ѝ блестяха. Беше толкова красива, че чак го болеше.
Луната, сега напълно изгряла, ги обливаше със светлина, покриваше тялото ѝ със сребро, докато тя се гърчеше под него.
Всякакъв контрол, който Лаклен имаше досега, вече се изпаряваше, изместен от животинско чувство на притежание.
„Собственост. Право.“
Усещаше луната върху кожата си така, както никога досега, и мислите му станаха трескави, неуправляеми.
Но тя бе избягала от него. Искаше да го изостави. Никога.
Контролът му се изплъзваше... Исусе Христе, не, той се... преобразяваше. Зъбите му ставаха по-остри. За да бележат плътта ѝ. „Нокти, за да я сграбча за хълбоците, докато свършвам в тялото ѝ пак и пак.“