– Спи ми се.
Клепачите му бяха натежали, но я целуна
– Уморен съм, задето толкова време задоволявах младата си партньорка. Както и от номера ти.
Сега тя си спомни предишната нощ и се скова.
– Само ти го върнах за твоя номер. – Ако започнеше да я хока за действията ѝ...
– Да. Харесва ми, че плащаш със същата монета – съгласи се той със сънен глас и продължи да говори в косата ѝ: – Ти ме учиш на много неща, Емалин.
При тези думи негодуванието, което искаше да изпита от действията му – или смяташе, че трябва да изпита, както биха направили други, по-силни жени – избледня и изчезна. Тя беше безгръбначна пъзла, знаеше си. Защото само след една преломна нощ в тревата – първата ѝ нощ на петнайсет оргазма – и няколко благоговейни погледа вече се изкушаваше да се вкопчи в този силен великодушен ликан с две ръце и кучешки зъби и никога да не го пусне.
Той сякаш прочете мислите ѝ и измърмори:
– Трябва да поспя. Но когато си възвърна силата, ще мога дати дам това... – влезе в нея, все още полутвърд – ...и всичката връв, която можеш да изпиеш.
Плътта ѝ се сви в спазми около него само при мисълта за това.
Той се ухили.
– Всяка нощ. Обещавам ти. – Целуна я по челото. – Почини си малко.
– Но слънцето скоро ще изгрее.
– Много преди това вече ще съм те завел в нашето легло.
Тялото ѝ беше топло и отпуснато под ласките му, но умът
ѝ беше изпаднал в паника Да, искаше да си почине заедно с него в голото поле, близо до земята, която бяха разорали през часовете на секс. Но откритата площ – като паркинг, футболно игрище или, да не дава господ, равнина – представляваше смъртоносен капан. Да спи под звездите? Трябваше да го избягва на всяка цена Копнееше за завивка, за дебел балдахин, за пещера или за някакъв начин да се скрие под земята, по-да- леч от слънцето.
И все пак повикът да остане тук беше силен и се сблъскваше с инстинкта ѝ за самосъхранение. Нагонът на ликан, който ѝ бе дарил Лаклен, беше красив, завладяващ, но имаше един проблем.
Тя беше вампир.
Той се претьрколи насън и я сгуши до себе си. Обгърна я с коляно, за да я пригегли по-близо, а после сви ръка около главата ѝ. Закрилнически. Беше целият увит около нея. Така беше по-добре. Може би просто трябваше да се предаде.
– Моя – изръмжа тихо той. – Липсваше ми.
Да. Очевидно и той ѝ беше липсвал.
„Предай се. Имай му доверие.“ Очите ѝ се затвориха. Последната ѝ мисъл беше: „Никога не съм познавала деня. Нито пък нощта...“.
27
В кревата им Лаклен легна на една страна и прокара пръстите си нагоре от пъпа ѝ, между меките ѝ гърди и обратно. Почувства как въздухът се зарежда с електричество и след предишната нощ вече знаеше, че е заради нея.
Не разбираше как е възможно все още да го желае или защо изглежда толкова доволна от него. Той се беше събудил, изпълнен с разкаяние заради действията си. Тя беше повече от всичко, което бе сънувал, толкова красива, толкова страстна и той най-после я бе обявил за своя. Пак и пак. Под пълната луна тя му беше дала невъобразимо, неразбираемо за ума удоволствие... както и дълбоко душевно усещане, че двамата са свързани.
Беше му дала тези неща, а той ѝ беше отнел девствеността на тревата в гората, като звяра, за който го смяташе тя. Направо се беше забил в деликатната ѝ плът. Мислеше... мислеше, че я е накарал да закрещи от болка.
А после беляза врата ѝ най-дивашки. Тя никога нямаше да види знака му – само ликаните можеха да го видят – нито да го почувства, но завинаги щеше да носи този печат на лудостта. Когато го зърнеха, ликаните щяха да разберат веднъж завинаги, че си е бил загубил ума от жажда по нея. Или пък да решат, че е стигнал дотам като открита заплаха към всеки друг мъж, дръзнал да я доближи. И едното, и другото беше истина.
И въпреки всичко това, малката изглеждаше доволна от него – бъбреше радостно, посягаше да го погали по бузата със замечтано изражение.
- Днес не си пила. Жадна ли си?
- Не. По някаква причина не съм. И се усмихна весело. – Може би защото вчера ти откраднах толкова много.
– Каква си ми нахална – измърмори той, наведе се и потърка нос в гърдата ѝ, при което тя подскочи. – Освен това знаеш, че ти давам кръвта си с радост. – Хвана я за брадичката и я погледна в очите. – Знаеш го, нали? Всеки път когато имаш нужда да пиеш, дори да съм заспал, искам да го правиш.
– Наистина ли ти харесва?
– Не бих използвал думата „харесва“.
– Ако не пия от теб, ще се възстановиш по-бързо.