– Може би, но тогава възстановяването ми няма да е толкова приятно.
Тя обаче настоя:
– Лаклен, понякога се чувствам така, сякаш съм ти в тежест.
Преди той да успее да възрази, тя продължи:
– Първия път когато пих, ти ме попита дали мисля, че ще ме превърнеш в ликан. Можеш ли?
Той се напрегна, когато видя, че е сериозна.
– Ема, знаеш, че никое живо същество не може да се промени, преди да умре.
Катализаторът за трансформацията сред вампирите, таласъмите, сред всички беше смъртта.
– Ще трябва да се преобразя изцяло, да се отдам на звяра и тогава да те убия с надеждата да те заразя, за да можеш да се преродиш.
При това молейки се тя да приеме частица от звяра в тялото си и тази частица да се събуди с рев за живот вътре в нея – но не прекалено яростно.
– А ако оцелееш, ще бъдеш държана под ключ години наред, докато вече си способна да контролираш обсебването.
В повечето случаи бе необходимо десетилетие. Някои от превърнатите в ликани така и не придобиваха контрол.
Раменете ѝ се прегърбиха отбранително, нещастно. Тя измърмори:
– И въпреки всичко почти ми звучи като да си струва. Мразя това, че съм вампир. Мразя, че другите ме мразят.
– Дори да се превърнеш в ликан, това няма да се промени. Просто ще се променят враговете ти. И нас не ни обичат много сред лора. А освен това, дори да можех да го направя само като щракна с пръсти, нямаше да го сторя.
– Значи, не би променил това, че съм вампир? – попита тя. Гласът ѝ звучеше невярващо. – Но тогава всичко би било толкова по-просто!
– Майната му на по-простото. Ти си такава, каквато си, и аз не бих променил нищо у теб. А и ти дори не си изцяло вампир.
Коленичи и я притисна до гърдите си. Прокара пръст по острото връхче на ухото ѝ, а после го гризна лекичко и тя потръпна.
– Мислиш ли, че не видях какво небе отвори снощи над мен?
Тя се изчерви и на устните ѝ трепна срамежлива усмивка.
После зарови лице в рамото му.
Ако не го беше зърнал с очите си, нямаше да повярва. Небе, ясно като кристал, натежало от луна. И въпреки това мълниите се стрелкаха през него диво като мрежа и светлината от всяка една избледняваше толкова бавно. Отне му един дълъг миг, преди да разбере, че светкавиците отразяваха виковете ѝ.
– Открай време се говори, че това било типично за валкириите, но никой не знаеше със сигурност.
– Мъжете, които го виждат, обикновено не... ами не оживяват, ако са от типа, който разказва за случилото се.
Това го накара да повдигне за кратко вежди. После каза:
– Ти не си вампир. Имаш мълниите, а очите ти стават сребристи. Ти си една-единствена в целия свят.
Тя се намръщи.
– С други думи, изрод.
– Не, не говори така. Мисля, че си сила сама по себе си. – Намести гърба ѝ в обятията си и ъгълчетата на устните му се извиха. – Ти си малкото ми полуръстче.
Тя го сръга в рамото.
– А светкавиците ми харесват. Така ще знам, че насладата ти никога не е престорена.
Целуна я, но се смееше и тя отново го сръга. На него това явно му се стори ужасно смешно.
– Ооо! Иска ми се никога да не ги беше виждал!
Той ѝ се ухили похотливо.
– А ако съм навън и усетя, че въздухът се наелектризира, ще знам, че трябва да се втурна към теб. Ще ме тренираш за няма и ден.
Очевидно обмисляше всички сценарии.
– Радвам се, че живеем толкова далеч от всякакви градове.
Живеем.
Той се намръщи.
– Но ти си живяла в сборище. Там всички ще разберат, ако късно през нощта се задоволиш сама. Няма много уединение.
Говореше толкова безцеремонно – беше вбесяващ! Тя отново зарови лице в гърдите му и се тросна:
– Не ми се налагаше да се безпокоя затова!
– Какво имаш предвид? Че никога не си виждала мълнии, дори когато си се докосвала сама?
Тя ахна и се зарадва, че той не може да види лицето ѝ. Но разбира се, той я накара да се обърне и не ѝ позволи да отклони погледа си.
– Не, Ема. Искам да знам. Трябва да разбера всичко за теб.
Тя беше потайна, срамежлива. Тези проклети гласове настояваха да му се довери.
– Над къщата постоянно трещят светкавици – всяко по-силно чувство ги предизвиква, а там живеят толкова много вал кирии. А и без това допреди миналата нощ никога не бях, ъъъ... – помъчи се да намери думата тя – ...свършвала.
Очите му се разшириха и тя разбра, че е... зарадван.
– Това много ме разстройваше.