– Не разбирам.
– Чувала съм, че най-извратените вампири са успели да потиснат тази нужда. Кръвта е единственото, което желаят, и те са тези, които избиват наред цели села и пият, за да убият, с такова настървение... – Зарея поглед някъде покрай него. – Това, че не успявах да стигна до края, ме ужасяваше. Всеки ден се страхувах, че ще стана като тях.
– Не можеш – Той отметна косата ѝ от челото. – Не знаех. Мислех, че имаш някакъв контрол над себе си заради валкири- ите... Не знаех, че е неволно.
Тази вечер навярно бе изхабила цял галон кръв за изчервя- ване.
– Нищо чудно, че не си можела.
Тя го погледна. Изглеждаше наранена.
– Не, не, щом си била млада и не си знаела как, а после не се е получило... сигурно всеки път си почвала да чувстваш напрежение.
Тя кимна, смаяна, че е разбрал толкова много. Точно това се беше случило.
– Ти никога няма да си като тези вампири, Ема Изобщо не приличаш на тях.
– Откъде си толкова сигурен?
– Ти си мила и добра. Изпитваш състрадание. Нямаше да те желая толкова силно, ако не знаех, че си такава.
– Но инстинктът те заставя да ме желаеш. Напи преди каза, че трябва да ме задържиш при себе си.
– Така ли мислиш? – обхвана той лицето ѝ с дяани. – Инстинктът ме води към това, което искам и от което се нуждая. Той ме отведе до единствената жена, с която мога да градя съвместен живот. Така или иначе, ти винаги щеше да бъдеш единствената жена за мен, но без инстинкта никога нямаше да разбера, че си партньорката ми, защото си „чужда“. Никога не бих ни дал шанс – и никога не бих те заставил и ти да го направиш.
– Говориш така, сякаш вече съм се съгласила да остана тук.
Изражението му помръкна, а в очите му зейна пустота.
– Не си ли?
– Ами ако не съм?
Той обхвана с длан задната част на врата ѝ и в очите му светна синьо.
– Не можеш да говориш лековато за това.
– Никога ли не се е случвало? – попита шепнешком тя.
– Случи се. С Боуен.
Тя се измъкна от ръцете му и се сви до лицевата дъска.
– Мислех, че партньорката му е умряла Нали така ми каза?
– Наистина умря. Докато бягаше от него.
– Мили боже! И той какво направи?
– Спря да изпитва каквито и да било чувства. Превърна се в жив труп, повече дори от Деместриу. Ето на това ще ме осъдиш ти.
– Но ако искаш да изградиш живот с мен, моят включва семейството ми. Каза, че ще ме заведеш там. Защо не сега? Искам просто да го направим и да се свърши.
– Преди това трябва да направя нещо.
– Ще си отмъстиш, нали?
-Да.
– Това толкова ли е важно за теб?
– Няма да се примиря, ако не си отмъстя.
– Това, което ти е сторил Деместриу, навярно е било ужасно.
На бузата му заигра един мускул.
– Няма да ти кажа, затова не се опитвай да разбереш.
– Винаги искаш да ти разкривам всичките си тайни, но ти не искаш да споделиш с мен тази, която е от значение и за двама ни.
– Това никога няма да го направя.
Тя се обърна с гръб към него и притисна колене по-близо до гърдите си.
– Искаш това твое отмъщение повече, отколкото искаш мен.
– Няма да бъда това, от което се нуждаеш, преди да го осъществя.
– Тези, които тръгват след Деместриу, не се връщат.
– Аз се върнах – отвърна самодоволно той с цялата си безмерна арогантност.
Възможно ли бе да извади такъв късмет два пъти? Не можеше да не се върне.
– И така, тук ли смяташ да ме оставиш, когато тръгнеш да въздаваш разплатата си?
– Да. Единственият, на когото бих поверил сигурността ти, е брат ми Гарет.
– Значи, ще оставиш малката дама на сигурно място в крепостта? – разсмя се тя, но смехът ѝ беше горчив. – Понякога се изумявам колко назад във времето си замръзнал.
Той се намръщи – очевидно не я разбра.
– Дори ако успееш да ме убедиш да остана да си убивам времето тук, този плен си има слабо място. В момента сборището е заето със собствените си проблеми, но не след дълго ще дойдат да ме вземат. Или да направят нещо още по-лошо.
– Какво имаш предвид с това „нещо още по-лошо“?
– Ще намерят начин да те наранят. Ще открият слабост и ще я използват като камшик. Просто няма да се спрат. В общината до нашата не живееха ли група ликани? Леля ми – тази, която обичам най-много от всички на света – може да ги връхлети така свирепо, че дори ти да останеш поразен.