Засмях се.
– Благодаря ти.
Лъжиците бяха два пъти по-дебели от стандартните, които имах в работилницата си. Няма да ги видите в някой училищен стол или в болнично кафене. Бяха дори по-хубави от лъжиците в кухненското ми чекмедже.
– Заповядай. Чувствай се като у дома си.
Лоугън влезе в дневната и се огледа.
Къщата беше най-хубавият дом, който съм имала, но сега изглеждаше твърде малък и обикновен. Присъствието на Лоугън тук, както и в работилницата снощи, бе сурово напомняне, че той е от друга планета.
За първи път се смутих от факта, че толкова ме привлича. Защо да иска мен, след като вероятно има фантастична богата приятелка в Ню Йорк?
И въпреки това не можех да потисна обземащата ме възбуда, когато той е наблизо. Кръвта ми пламна. Чак дланите ме боляха в желанието да ги притисна до мускулестите му гърди. Пръстите ме сърбяха от копнеж да ги вкопча в страхотния му задник.
Той обаче не беше тук заради мен, а заради Чарли.
Аз бях само една страстна нощ, след която нещо се бе объркало.
Нищо повече.
Отърсих се от вълнението и се съсредоточих над предстоящото. Тази вечер Чарли щеше да се запознае с баща си.
– Е – Лоугън взе да крачи из малката дневна, плъзна поглед към двете кресла с цветна дамаска, които добре подхождаха на небесносиния диван, – успя ли… да поговориш с Чарли?
Изрече това, играейки си с часовника, и поне два пъти плъзна ръка през косата си. Нещо не беше наред с него тази вечер. Той все така нажежаваше въздуха с присъствието си. Усетих го още като прекрачи прага. Ухаеше божествено благодарение на одеколона си „Армани“. Но бе различен.
Беше нервен и някак притеснен.
Тъй че опитах много внимателно да го успокоя и да му намекна как да подходи към Чарли.
– Да, говорих с нея. Тя... е по-затворена. Трябва ѝ време да го обмисли, просто карай по-бавно с нея, разбра ли?
– Бавно. Разбрах – той кимна, загледан в една от маслените картина над дивана. – Ти ли си я рисувала?
Кимнах.
– Да.
По някаква прищявка преди години реших да опитам да рисувам. Хейзъл бе разчистила повечето картини, останали от родителите ѝ, и ме помоли да направя нещо, за да запълня стените. И взех, че нарисувах три картини.
На първата бях аз, седнала на пристана край езерото. За първи опит с маслени бои тя се оказа сполучлива. Косата ми бе доста светла, а детайлите – малко неясни, и все пак платното беше добро упражнение за следващите. Втората картина изобразяваше красивия профил на Хейзъл. А на третата, в която Лоугън се загледа, бе Чарли на една годинка с щастлива усмивка, която разкриваше първите ѝ две зъбчета.
Не знаех какво си мислеше Лоугън, но сърцето ми се свиваше за него.
Беше пропуснал тези моменти. Бебешкото гушкане. Бебешкото бърборене. Бе пропуснал първите ѝ думи и първите ѝ стъпки.
Заради Лоугън се надявах, че тази вечер Чарли няма да го тормози. Тя бе печално известна с напрегнатото си, критично вглеждане. Джаксън го наричаше суперсила. Повечето възрастни не можеха да се мерят с петгодишното ми момиченце.
Моля те, не позволявай вечерта да се превърне в кошмар.
Исках вечерта да е приятна и за двамата, защото никога нямаше да я забравят.
Реших да оставя Лоугън сам за момент и се покашлях.
– Ще ида да натопя цветята. После ще те повикам
Той не откъсваше поглед от лицето на Чарли на картината.
– Добре.
Отидох бързо в кухнята и взех да се суетя, за да натопя слънчогледите във ваза. Докато я пълнех с вода, погледнах през прозореца към задния двор. Поток летяща кафява коса привлече погледа ми. Чарли тичаше от своята крепост към езерото.
Затворих кранчето, оставих вазата и се втурнах към задната врата да я спра, преди да се е намокрила.
– Чарли! – извиках. – Време е да се прибираш.
Тя се плъзна по тревата и спря, после закрачи мудно към къщата с клюмнало телце.
– Хайде да се измиеш – казах, когато влезе, и с ръка на врата ѝ я поведох право към мивката.
Когато заедно измихме ръцете ѝ, тя ме погледна.
– Той тук ли е?
– Да, в дневната.
Раменцата ѝ увиснаха толкова ниско, че сърцето ме заболя. Проблемът не беше Лоугън, а присъствието му. Момиченцето ми се бореше толкова много с промяната. Такава си беше. А и приятелката ѝ Кейти бе споделила с нея, че след развода на родителите ѝ на всеки три дни трябва да сменя дома си
Спрях водата и приклекнах до Чарли, погалих я по бузата.
– Лоугън наистина е развълнуван, че ще се запознае с теб и ще вечеря с нас. Как мислиш, ще можеш ли да бъдеш смела и да му дадеш шанс? Не е нужно да се тревожим сега за всичко останало. Нали?