– Всичко е наред. – Това трябваше да стане тази вечер, макар че бих предпочел аз да го кажа на Чарли. – Хайде да ядем. Можем да поговорим повече, докато хапваме пица.
Половин час по-късно Тиа бе прогонила Джаксън от празния бар и седеше с Чарли и мен на висока маса в средата на помещението.
– Спокойна вечер.
Тиа кимна.
– Повечето хора са на панаира в Калиспел.
Вгледахме се в Чарли. Тя седеше смълчана и размахваше крачета, ритайки пречката на стола.
– За какво си се замислила, фъстъче?
Тя сви рамене и ритна пречката отново.
– Скъпа – Тиа прибра един кичур коса зад ухото ѝ. – Нали знаеш, че винаги можеш да говориш с нас. Какво не е наред?
Очите на Чарли бяха пълни със сълзи, когато вдигна поглед към майка си.
– Лоугън няма да е тук за рождения ми ден.
По дяволите. Почувствах се така, сякаш някой току-що бе ме ударил с чук по гърдите. Напълно бях забравил, че рожденият ѝ ден наближава. Пети август беше само след две седмици, а бе невъзможно да отсъствам отново. Но това нямаше значение.
– Ще бъда тук.
Чарли извърна лице към мен.
– Наистина ли?
– Обещавам – пресегнах се през масата и подадох кутрето си.
Когато с Чарли бяхме в лагера онзи ден, тя обеща на Хейзъл с кутрето си да не влиза в езерото. Гледах ги, учуден колко сериозно приемат този жест.
Ако кръстосването на кутрета щеше да спре сълзите ѝ, бях готов да го направя милион пъти.
Чарли подсвирна и избърса нос опакото на ръката. После сключи кривото си кутре с моето.
– Ще ида да взема пицата. – Тиа стана и отиде в кухнята. Разкърши врата си, докато вървеше, сякаш се опитваше да свали товар от раменете си.
Тиа бе се отдръпнала от мен през последните няколко дни още след футболния мач. Не бях сигурен дали се опитва да даде повече време на Чарли и мен, или просто беше заета. Но беше някак далечна и се стараеше двамата да не оставаме дълго сами. Обръщаше ми внимание, колкото да поговорим за Чарли, и изчезваше.
С Чарли седяхме тихо и чакахме Тиа. След минута тя се върна с пицата. Вървеше с изправен гръб и със същата тази мила, изкуствена усмивка на лицето.
Мразех тази усмивка.
Исках истинската ѝ усмивка. Онази, която стигаше до очите ѝ и от която сърцето ми прескачаше.
– Какво е това? – попитах, когато остави горещата тава.
Чарли и Тиа се спогледаха.
– Това е специалната пица Ландри-Кендрик. Измислихме я тази сутрин с Чарли.
Ухилих се. Две от парчетата бяха само със сирене – за Чарли. Три – за Тиа, а останалите три бяха с повече сирене и мазни пеперони.
Любимата ми.
Бях споменал на Чарли колко обичам пица пеперони. Веднъж, като бяхме в укреплението ѝ в лагера, правихме пици наужким. През седмицата бях направил някои подобрения в това укрепление, като заковах фабрични камуфлажни платнища, които специално бях поръчал и бяха доставени още на следващия ден. Вероятно, след като беше се върнала у дома, бе казала на Тиа коя е любимата ми пица.
Сега щях да хапна от специалната пица на семейството.
Много бях доволен, защото пицата имаше голям успех. Тиа каза, че ще затвори бара и ще се приберем заедно пеша. Чаках на дивана, докато Тиа изкъпе Чарли, а после дъщеря ми слезе и попита дали ще я сложа да си легне.
Скочих на мига, усмихнах се и взех да кимам като кукла на пружина.
– Може ли да прочетем три книги? – попита Чарли, като се настани в леглото си.
– Разбира се – отвърнах. Отидох до малката полица с форма на лодка в ъгъла. – Кои?
– Може ти да избереш.
Взех три книги и се върнах до леглото ѝ. Не бях влизал често в стаята на Чарли. Обикновено седяхме на долния етаж или играехме навън. Но стаята бе точно такава, каквато очаквах.
Стая на палава мъжкарана, като изключим малката розова масичка в ъгъла.
Седнах на зелената камуфлажна завивка и се облегнах на таблата, едва се побрах до нея на двойното легло. Както всички помещения в тази къща, стаята ѝ бе претъпкана. Навсякъде се виждаха някакви специални пръчки и камъни, които бе проучвала и събирала навън. На полицата до стената имаше какво ли не, а нощното ѝ шкафче бе затрупано с рисунки в рамки.
– Това моят портрет ли е? – попитах и взех най-голямата рисунка. Беше я правила Тиа – тази, по която бе ме разпознала Хейзъл.
– Да – Чарли се сгуши още по-близо, уханието на лавандула от шампоана ѝ изпълваше въздуха. – Мама го нарисува за мен.
– Майка ти е много добра художничка.
На скицата гледах встрани, леко в полупрофил, небрежно усмихнат. Косата ми бе по-дълга, както я носех, когато я срещнах. Тиа бе предала идеално чертите ми.