Хейзъл се върна в Монтана.
Джаксън я последва първи.
По-късно дойдох и аз.
– Това Джаксън ли е? – Лоугън ми подаде една от снимките.
Аз кимнах.
– Стари приятели сме.
Джаксън седеше до мен на една пейка в парка и гледаше гневно към Хейзъл, защото същата сутрин го бе накарала да се подстриже късо. В приемния дом, в който живееше тогава, бяха плъзнали въшки. И тя не даваше да се доближи до мен, преди да ги е изчистил до последната. Беше се жалвал и роптал заради подстригването, но оттогава не оставяше косата си по-дълга от два-три сантиметра.
Лоуган сбърчи чело, докато разглеждаше снимките.
– Тук виждам само деца. Това училище ли е? Така ли се запознахте с Хейзъл?
– Нещо такова. Нашата надзирателка, така да се каже. – Или ангел хранител. – Но всичко това е минало.
Взех снимките от ръцете му и ги прибрах в кутията. Връщането към детството ми бе достатъчно тежко. Не исках се впускам в обяснение, поне не тази вечер.
– Тиа...
– Утре в четири следобед Чарли има тренировка по футбол. Хейзъл ще я прибере, понеже съм на работа, но можеш и ти да отидеш, ако искаш.
Той свъси вежди и обгърна с шепи лицето ми.
– Тази вечер ще играем по твоя начин. Но рано или късно ще ме допуснеш до себе си, скъпа. Ще направя вратата на пух и прах, ако трябва.
– Не ми е лесно да говоря за миналото – прошепнах.
– Защото все още смяташ, че съм опасен за теб. – Той склони глава на моята. – Можеш да ми вярваш, Тиа. Винаги.
Да вярвам в едно или друго, никога не е било проблем за мен. Обикновено обаче всичко завършваше с разочарование.
Лоугън ме целуна по челото, после ме пусна.
– Както и да е, искам да говоря с теб за друго.
– Добре – казах и заобиколих масата, за да взема празните кофи и да ги напъхам отдолу.
– Бих искал ти и Чарли да дойдете с мен в Ню Йорк. Сега.
Тъкмо вземах една кофа, но я изтървах и тя издрънча на пода.
– Вече говорихме за това. Няма да местя Чарли в Ню Йорк.
Той вдигна ръка.
– Моля те само за кратка почивка, преди да започне училище. Просто елате с мен у дома за две седмици.
Присвих очи.
– Една седмица – предложи той. – Не искам да се върна без теб или Чарли. Бих искал да ѝ покажа къде живея. Бих искал родителите ми да се запознаят с внучката си. И ще бъде по-лесно, ако не се съобразяваме с училищната програма.
Все добри аргументи.
– Трябва да помисля. – Освен това трябваше да се подготвя психически. Не знаех как ще се почувствам, попадайки отново в този град.
– Добре – ухили се той, сякаш е спечелил битката. – Помисли си.
– Не казвам „да“ – рекох и хвърлих свиреп поглед на самодоволната му усмивка. – По това време на годината в бара е най-натоварено. Не мога просто ей така да оставя всичко на Джаксън. Не е честно. А и Чарли трябва да каже дали иска. Ако не е готова семейство Кендрик да се струпа отгоре ѝ, няма да я карам насила.
– Чудесно. Не искам да се чувства притеснена.
– Хубаво – скръстих ръце на гърдите си.
Той направи гримаса и също скръсти ръце.
– Добре.
Зад дългите мигли в кафявите му очи, както и на устните му, трепна блажена усмивка. Устоях на погледа му, нямаше да отстъпя първа.
По дяволите, този мъж добре бе поработил над онзи свой поглед, който вдъхваше страх. Беше адски секси. Якото му тяло излъчваше увереност, която изпълваше въздуха в работилницата. Коленете ми омекнаха. Желание пламна между краката ми, изгарящо и пулсиращо, и не можех да откъсна очи от него.
Проклето, самодоволно копеле! Знаеше, че е спечелил.
Добре, с Чарли ще отидем в Ню Йорк, но няма да му го кажа точно сега. Нека се поизпоти малко.
И ще го накарам да се потруди за това.
Още тази нощ в тясното ми легло. седемнадесет ТИА
– О, боже – изстенах и затворих очи. – Лоугън, моля те.
– Кажи „да“, Тиа, и ще ти дам това, което искаш.
– Не – изрекох задъхано, потрепвайки, докато той галеше с език интимните ми части.
Точно преди четири дена Лоугън бе ме помолил да замина с него в Ню Йорк. След като Чарли заспа, отидохме в работилницата. Целунахме се, после още веднъж, а сега той стоеше на колене, избутвайки краката ми встрани с широките си рамене. Седях на самия край на масата, вкопчила пръсти в нея, а той буквално ме изтезаваше.
– Кажи „да“ – той плъзна два пъти език по клитора ми и аз пак изстенах. Но вместо да ми даде това, от което се нуждаех, се отдръпна и целуна бедрата ми отвътре.
– Лоугън – изрекох едва и вдигнах очи към тавана.
Той само се засмя, притиснал устни до кожата ми, после ме обсипа с целувки чак до коляното.
Бях толкова близо. Отново. Лоугън ме довеждаше почти до ръба сякаш от часове. Ала усетех ли силния напор в слабините си, той се отдръпваше, докато спра да треперя. Цялото ми тяло бе като гумена лента, която всеки миг ще се скъса. Нуждаех се още мъничко от изкусния му език и щях да получа разтърсващото освобождение, за което копнеех.