Чу се щракване и лампионът до едно кресло светна. В креслото седеше Де Рюз и я наблюдаваше сурово.
Беше с палто и шапка. Очите му мигом потулиха израза си и станаха далечни и зареяни.
— Излизала ли си, Франси? — рече той. Момичето бавно се отпусна на ръба на извито в дъга канапе и остави бутилката до себе си.
— Нафирках се — съобщи тя. — Смятах, че ще ми се отвори апетит. После си казах, че не е зле отново да се нафиркам. — И побутна бутилката.
— Струва ми се, че шефът на твоя приятел Дайъл е отвлечен — подхвърли небрежно Де Рюз, сякаш за него случката беше без значение. Франсин Лий бавно разтвори уста и като че при това движение цялата й красота изчезна. Лицето й се превърна в застинала измъчена маска, върху която ярко пламтяха петната от ружа. От устата й всеки момент май щеше да се изтръгне писък. След малко Франсин Лий отново я затвори, лицето й пак стана миловидно и тя заяви с далечен глас:
— Ще има ли полза, ако кажа, че не знам за какво става дума?
Каменното изражение на Де Рюз не се промени. Той заговори:
— Когато оттук слязох на улицата, двама бандити ме нападнаха. Единият се беше спотаил в колата ми. Естествено, възможно е те да са ме забелязали другаде… и после да са ме проследили дотук.
— Така е станало — задъхано промълви Франсин Лий. — Сигурно така е станало, Джони.
Издължената му брадичка леко се отмести.
— Натикаха ме в голям линкълн, лимузина. Биваше си я колата. Имаше дебела стъклена преграда, дето не щеше да се счупи, и здраво затворени врати без дръжки отвътре. На предната седалка имаше резервоар с невадски газ — цианид, който шофьорът можеше да пуска в задната част, без самият той да го вдиша. Изведоха ме по шосето край Грифит Парк към клуб „Египет“. Нали го знаеш оня участък общинска земя, близо до летището? — Той млъкна за малко, потърка веждата си и продължи: — Не откриха маузера, който понякога нося на глезена си. Шофьорът блъсна колата и аз се измъкнах.
Той разпери пръстите на ръцете си и сведе поглед към тях. В ъгълчетата на устните му се появи бегла ледена усмивка.
— Нямам нищо общо с това, Джони — продума Франсин Лий. Гласът й беше по-мъртъв от ланското лято. Де Рюз продължи:
— Оня, който се е возил в колата преди мен, вероятно не е имал пистолет. Бил е Хюго Кандлис. Автомобилът е копие на неговия собствен — същият модел, същият цвят, същият номер — но друг автомобил. Някой доста се е постарал. Кандлис си е тръгнал от клуб „Делмар“ с подменената кола в шест и трийсет. Съпругата му твърди, че бил извън града. Говорих с нея преди час. Лимузината му не е напускала гаража от обед. Жена му може да е наясно, че е отвлечен, а е възможно и да не знае.
Франсин Лий несъзнателно мачкаше с пръсти полата си. Устните й трепереха. Де Рюз добави спокойно и безизразно:
— Шофьорът на Кандлис е застрелян в хотела си днес следобед или привечер. Ченгетата още не са научили. Доста труд е хвърлил някой, Франси. Не би искала да си замесена в подобна афера, нали, скъпоценна моя?
Франсин Лий наведе глава и се втренчи в пода.
— Трябва да пийна нещо — с пресипнал глас се обади тя. — Съвсем изтрезнях и се чувствам ужасно.
Де Рюз стана и отиде до белия бар. Изпразни остатъка от бутилката в чаша и се върна при момичето. Застана пред нея, като държеше чашата така, че тя да не може да я достигне.
— Много рядко ставам груб, мила, но в такива моменти не е лесно да бъда спрян, повярвай ми. Ако знаеш нещо за цялата история, сега е моментът да си изпееш всичко.
Подаде й чашата. Тя глътна уискито наведнъж и сиво-сините й очи се проясниха малко. Бавно проговори.
— Нищо не знам, Джони. Поне не в смисъла, който ти имаш предвид. Но тази вечер Джордж Дайъл ми направи предложение да заживеем заедно и каза, че можел да измъкне пари от Кандлис, като го заплаши, че ще издаде мръсния номер, дето оня погодил на някакъв гангстер от Рино.
— Много хитреят тия навлеци от Мексико — процеди Де Рюз. — Рино е моя територия, момичето ми. Познавам всички гангстери там. Та кой е човекът?
— Казва се Запарти.
— Запарти се казва управителят на клуб „Египет“ — промълви бавно Де Рюз.
Франсин Лий рязко се изправи и се вкопчи в ръката му.
— Не се бъркай, Джони! За Бога, не можеш ли веднъж поне да си стоиш настрани?
Де Рюз поклати глава, отправи й лека иронична усмивка, сетне освободи ръката си от пръстите й и отстъпи встрани.
— Аз се возих в колата им, мила, и разходката никак не ми хареса. Вдишах от техния невадски газ. В тялото на оня наемен убиец има куршуми от моя пистолет. При това положение не съобщя ли на ченгетата, попадам под ударите на закона. А щом има отвлечен и аз се обадя в полицията, най-вероятно на жертвата ще й видят сметката. Запарти наистина е гангстер от Рино, така че това, което ти е казал Дайъл, се връзва. Ако Мопс Паризи се е хванал със Запарти, ето ти мотива да забъркат и мен. Паризи в капка вода би ме удавил.