Агентът със самодоволната усмивка вече не е така самодоволен, но не е и склонен да се предаде.
— Твърдите, че дори не е нужно да разгледаме тази вероятност?
— Не. Направете го, разбира се. Просто ви казвам какво мисля аз.
— Нека все пак да започнем с идеята на Еми — намесва се Букс. — Че субектът ни прави всичко възможно да избегне оставянето на следи на хартия. Не използва кредитни карти, коли под наем и така нататък. Това все пак не означава, че не оставя никакви следи, нали? — Букс сочи из стаята. — За убийствата от миналата есен — продължава той — през всяка от седмиците, във всеки район, който е посетил и е извършил две убийства, проверете околните хотели за хора, плащали в брой през съответния период. Вероятно все пак са им искали документ за самоличност, нали така? Проверете издадените билети за паркиране за всички коли с регистрационен номер от друг щат в този промеждутък от време. Освен това вероятно е имал нужда и от голяма сума пари в брой, нали така? Значи е логично всяка седмица, преди да напусне града, да е теглил сериозна сума от банков клон или банкомат. Да направим проверка за всяка седмица през миналата есен — теглене по средата на седмицата на доста пари, може би над хиляда долара.
Обзема ме ентусиазъм. Добре. Това е хубаво. Толкова много талантливи и умни хора ще обединят усилията си — със сигурност ще измислим нещо.
Най-накрая. Вече няма да прекарваме времето си в търсене из миналото. Вече гледаме напред, опитваме се да решим случая.
— Надяваме се скоро да разполагаме с профил — допълва Букс. — Всяка вечер дотогава ръководителите на екипи ще провеждаме видео конференция в шест часа централно време. — Той сключва ръце. — Да заловим злодея.
53
В три часа и петдесет и седем минути следобед три четвърти от местата в таверната са заети. В единия край има стандартен бар по цялата дължина, след това отворено пространство с коктейлни маси по средата и кътове за хранене в другия край. Навалицата се състои предимно от младежи, едва достигнали допустимата възраст от двайсет и една за консумация на алкохол, други са малко по-възрастни, най-вероятно абсолвенти. Сервитьорките се провират между клиентите, понесли табли с бира и шотове. Вероятно е шумно, има жива музика, но ние не разполагаме със звук, а само с некачествен черно-бял запис от стандартна охранителна камера, монтирана в ъгъла, който впоследствие е бил прехвърлен на диск и в момента се намира в лаптопа на Софи Таламас.
Ние четиримата — Букс, Дени, Софи и аз — сме се скупчили пред екрана на компютъра. Дени Сасър посочва с химикалката си към мъж, който върви през навалицата към масите за хранене. Записът на неподвижната камера показва как мъжът се придвижва от средата на екрана към долния ляв ъгъл. Мъжът е нисък и трътлест, облечен в черна риза и черен панталон и има конска опашка — застаряващо хипи.
— Това е Къртис Валънтайн — пояснява Дени.
Сърцето ми потрепва. Има нещо затрогващо в това да гледаш човек да се движи с тази невероятна лекота, лежерната му походка, след като взема бирата си и се насочва към масата, в неведение, ме му остават едва няколко часа живот, няколко твърде мъчителни часа.
Кадрите са от „Таверната на Бени“ в Ърбана, Илинойс, на двайсет и девети август, деня, в който Къртис Валънтайн е бил убит.
Валънтайн продължава да се движи към долния ляв ъгъл на екрана, а след това изчезва от поглед. Запътил се е към маса в ъгъла, разумно решение за човек, който е дошъл за среща. За беда охранителната камера не е насочена към този ъгъл; тя дава поглед към предната част на заведението, входа и дългия бар, където е разположена касата. Собствениците са искали да държат под око барманите, а още повече парите.