— Да не би да казах нещо, с което те обидих?
Очите ѝ се напълниха със сълзи и първоначално реших, че ще се опита да замаже нещата с някакъв съвсем обикновен отговор, но ето какво ми каза всъщност — беше по-скоро шепот, лицата ни почти се докосваха.
— Ако е искрено, тогава ще ти се отдам. Наистина. Готова съм да го направя. Но само, при условие че и ти ми се отдадеш. В случай че не ти е възможно, няма нищо. Но аз съм готова да го направя, ако и ти го искаш.
„Ще ти се отдам“. Това бяха думите ѝ!
Нямах… нямах представа какво да отговоря. В този момент я целунах и вероятно тя прие това за отговор или ми даде време да взема решение. Но на мен не ми е нужно време, за да реша. Мери, аз искам да ти се отдам. Искам да ти се отдам по-силно, отколкото някога би могла да си представиш. Искам да бъда в ръцете ти, те да отворят всички заключени вратички в мен и да ти се разкрия. Искам ти да бъдеш единственият човек на света, който знае всичко за мен. Не разбираш ли? Открай време копнея за това. То е едничкото ми желание.
Но как? Как мога да го направя? Как мога да очаквам, че ще ме приемеш?
Въпреки това си мисля, че тя може да бъде този човек. Знае какво означава да преодолееш миналото, да продължиш напред като нова личност, без да поглеждаш назад. Определено моето минало е малко по-сложно от алкохолизма, но в крайна сметка не става ли въпрос за същото нещо? Да погледнеш в бъдещето. Да се превърнеш в по-добър човек.
Точно това искам, Мери. Искам да продължа напред с теб. Мога да го направя. Поне ми се струва, че мога. Искам да опитам. Не е ли това най-важното — че искам да опитам?
Но трябва да повярвам безрезервно.
Мога ли да ти имам доверие, Мери?
(Край)
75
Поемам си дълбоко дъх, преди да погледна първата страница на притурката на „Чикаго Трибюн“ в понеделник.
Чикаго — Федерални агенти в Чикаго и на други места проучват поредица от пожари в жилищни райони, за които до момента се смяташе, че са случайно възникнали, като възможно дело на „престъпен гений“, успявал многократно да заблуди следователи и патолози из цялата страна през изминалата година, обяви източник, близък до следствието. Сред жертвите на пожарите, които вече са класифицирани като убийства, са и наскоро загиналите Къртис Валънтайн, трийсет и девет годишен, от Шампейн и Джоел Суонсън, двайсет и три годишна, от предградието Лайл. Властите не уточняват броя на починалите, но обобщават, че става въпрос за „няколко десетки ако не и сто“ смъртни случая из цялата страна. „Прави така, че пожарите да се приемат за случайни — споделя един от източниците ни, — и смъртта да изглежда непричинена насилствено“. Според източниците ни новите патоложки изследвания и задълбочената полицейска работа са разкрили брутални убийства чрез изтезание, които до голяма степен са били прикрити чрез подпалването на пожари. „Повечето доказателства са изгорели в пламъците“, казва един от следователите.
Споменава се за мен чак в шестия параграф като „служител на екипа по анализи във ФБР“, чиято сестра Марта умряла при битов пожар в къща край Финикс, Аризона, миналия януари, и лобирала за федерално разследване на няколко привидно сходни пожара.
„Упорството на Еми се оказа катализаторът“, твърдеше един от източниците. Единствената снимка, приложена към статията, която продължава и на пета страница, е на мен, докато се опитвам да се измъкна на фотографа пред хотела си.
Но има един още по-интересен параграф:
Източници, близки до следствието, споделят, че доказателствата, открити от съдебния лекар и на местопрестъплението, са дали възможност на следователите да определят най-общо местоположението на извършителя, макар и тази информация да не беше разкрита пред „Трибюн“.
„В основни линии, знаем къде живее той — казва източникът. — Само въпрос на време е“.
Откъде са се сдобили с тази информация? В основни линии знаем къде живее? Да, ако под основни линии имате предвид Средния запад.