Точно затова сега… нека го кажа по следния начин. Намерението ми е да изразя недоволството си пред вас. Ще ви покажа какво се случва, когато се месите в живота ми.
Дотук с кротостта ми.
(Край)
79
— Това не звучи логично — казвам в телефона, докато крача из кабинета си. Отмествам поглед към часовника на стената, който показва почти полунощ, четвъртък вечер.
Полицай Глен Хол отговаря задъхано:
— Просто докладвам това, което се очаква от мен, госпожо. Поръчаха ми да се обадя незабавно в случай на възникнал битов пожар. След това диспечерът ни ме свърза с вас…
— Не. Разбирам. Правилно сте постъпили.
Полицай Хол е направил каквото му е било наредено. Разгърнахме правомощията си върху възможните райони, където нашият субект би ударил тази седмица — Детройт и Филаделфия, — с цел да бъдем уведомени незабавно при възникване на битов пожар. Бил е повикан за битов пожар и се е обадил веднага.
Бях убедена, че следващата спирка на субекта ще бъде във Филаделфия. Полицай Глен Хол обаче работи в полицейското управление в Алън Парк, Мичиган — предградие на Детройт.
Стискам основата на носа си.
— Колко казахте, че са жертвите?
— Госпожо, има… има…
Гласът му пресеква. Не съм сигурна дали е от връзката, или по-вероятно под въздействието на емоции.
— Има шест трупа — изрича той.
— Добре, полицай, всичките ли са открити в една и съща спалня?
— Точно… така.
— Извинявам се за молбата, полицай, но бихте ли ми описали разположението на труповете?
— Аз… изглежда… — Чувам как си поема въздух, за да се стегне. — Подредени са като в морга.
Той е. Трябва да е той.
— Получих съобщението ти. — Букс влетява в кабинета ми. — Нима е той? При шест жертви?
Кимам, свела поглед надолу.
— Шест души? Никога не го е правил, Еми.
— Той е — настоявам. Не следва никакъв отговор, затова вдигам глава и го поглеждам в очите. — Той е.
Букс отваря мобилния си телефон.
— Тук е Букман — представя се той. — Мобилизирайте екипа за бързо реагиране. Заминаваме за Детройт.
80
Деветдесет минути след като получих обаждането от Алън Парк, Мичиган, се намирам в малък десетместен самолет с Букс и екипа ни за бързо реагиране. Букс говори по телефона със специалния агент на работната група в Детройт, който е на смяна, и дава нареждания. Аз гледам през прозореца, а умът ми се щура в различни посоки до момента, в който мъжът срещу мен, с когото преди малко са ме запознали, но вече не мога да си спомня името му, прекъсва размишленията ми.
— Значи, не следва определен модел при избора на жертвите си?
— Няма модел — отговарям. — Мъже и жени. Бели, чернокожи, мексиканци, азиатци. Няма деца, но възрастовата граница се движи от двайсет до седемдесет и седем. Всичките са от различни социални прослойки. Счетоводител и адвокат, лекар, продавач на обувки, портиер, магазинер от бакалия. Единственото общо между жертвите е, че живеят сами.
— Нищо друго не ги свързва?
Поклащам глава.
— Не открихме нищо друго. А пробвахме всичко. Направихме кръстосани анализи според градовете, в които са отраснали, училищата, които са посещавали, клубове, в които са членували, религиозна принадлежност, социални медии, които ползват, всичко. Не — повтарям и въздъхвам дълбоко. — Всички те са нормални, обикновени хора без особени характеристики.
Букс приключва телефонния си разговор и поглежда към мен.
— Всички жертви от тази вечер са жени — съобщава. — Шест жени. Четирите вече са идентифицирани, още работят по останалите две. Изглежда, има отрязани крайници, прободни рани и вероятно огнестрелни рани, но това ще се изясни след аутопсиите.
— Това се различава от методите му на поведение, нали? — пита един от агентите на борда.
— Различава се — потвърждавам. — Шест жертви наведнъж определено е нещо различно. Методът на убийствата е различен. Фактът, че могат да съберат толкова информация от местопрестъплението, че пожарът не е бил опустошителен, също е нещо ново. Всичко е различно.
— Нарушава дисциплината си — обяснява Букс. — Губи емоционален самоконтрол.
— Вече не му е нужна такава дисциплина — възразявам. — Вече е наясно, че знаем какво върши. Не са му нужни предишните прецизни методи на убиване, които маскират смъртта като естествена, защото знае, че няма да се заблудим. Честно казано, дори се чудя защо си е направил труда да предизвика пожар.