Фантазьор и неспособен за нищо, ми каза Ана. И в този ден повтори обичайните си думи за големия практически усет на баща си, милиардера. Беше в навечерието на тръгването и тя ми говори за баща си и за Филип, който ръководи цяла серия от предприятия, за Филип, който все още я ухажва и който… Но защо тогава не се е омъжила за Филип? Защо е предпочела мен?
Този ден тя викаше. Искаше да се откажа, да изоставя всичко и да…
Съобщиха ми го снощи, докато пишех в дневника си. Михайлович е мъртъв.
Прекарах нощта, без да мигна. Ралстон също остана буден и дори си загуби апетита: днес остави половината си порция.
Не зная какво е душевното състояние на другите. Посредством радиото Рамсей ни насърчава да запазим спокойствие. Казва, че това е нещастен случай, един банален и непредвиден инцидент.
Може би. Ралстон сигурно също се съмнява: възстановяването на обстоятелствата, при които е загинал Михайлович, не убеждава никого. Рамсей твърди, че на нашия приятел му е станало лошо и е припаднал, търкаляйки се надолу по склона. Намерили са го вдървен — колко ли време след това? — с ключа за оксижена в затворено положение. Рамсей казва, че ключът трябва да се е превъртял по време на падането.
Ето че ни уведомиха. Обяснението на Рамсей е приемливо и в края на краищата е единственото разумно. Разбира се, никой няма да подложи на съмнение официалните изявления, поне привидно: Михайлович наистина бе намерен на дъното на склона и ключето на оксижена наистина е било затворено. Но защо е припаднал, преди да се търкули? Да, неразположението. Може би Рамсей не познава естеството на това напрежение. А може би, да, Рамсей също би могъл да изпадне в положение като онова, което аз изпитах в хидропонната оранжерия. И нещо подобно трябва да се е случило с Бержерон и Голдуин, онези двамата, които са под наблюдение в изолационното отделение.
Още сме в началото на драмата. Но това е представление, в което не бих искал да остана зрител. Искам първостепенна роля, не другите да решават вместо мен. Аз ще бъда главният артист, главното действуващо лице.
Знаех си. Рано или късно трябваше да ми се случи и без да влизам в оранжерията. Не се уплаших. Това вече не ме впечатлява. Движа ръцете си покорно, послушно, извършвам същите жестове пет, десет пъти, без да се съпротивлявам, извършвам всички действия съвсем естествено.
Вчера явлението продължи целия следобед, дори и когато Ралстон се върна в купола. В началото бе достатъчно само внезапното появяване на някого, за да се освободи веднага съзнанието ми. Сега не, сега оставам под това влияние дори и в присъствието на други. Вчера например сменях местата на предметите без всякаква причина, но между намерението да извърша някакво действие и осъществяването му не съществуваше паузата за вземане на решение. Изобщо жестовете ми бяха подсказани, сякаш наложени отвън.
„Какво правиш? — попита Ралстон изненадан. — Приличаш ми на обсебен!“
Клещите, които стягаха мозъка ми, малко се поотпуснаха, веднага се освободи късче от съзнанието ми и така успях да отговоря, да излъжа.
„Малко физически упражнения не са вредни.“ Но аз се чувствувах раздвоен, сякаш друг говореше с моята уста. За да парирам подозрителността на Ралстон, започнах да си подсвирквам с уста. И тогава също почувствувах собственото си аз загадъчно раздвоено.
Съвестта е нищо. Аз не принадлежа на себе си, аз пиша в дневника си, аз наблюдавам самия себе си как пиша дневника, аз мисля, че наблюдавам самия себе си как пиша дневника, аз… Нищо.
Всичко това има едно име: параноя, мания за преследване. Или нещо още по-лошо. Може би начална шизофрения.
Координаторът Рамсей има неприятности. Опита се да замести Михайлович с Ференц Бито, но унгарецът не се справи. Бито може да е гений в механиката, но на енергийната централа й е необходим ядрен физик, само отверката и английският ключ не са достатъчни. И така Рамсей си спомни за мен. Чака три дни, но на края трябваше да се обърне към долуподписания.
Аз съм асът на експедицията, мога да покрия всички роли, дори и тази на Рамсей, и то много по-компетентно.
Сега съм сам в разпределителната централа и трябва да дежуря двадесет и четири часа.
„Опитайте се да се оправите, д-р Бриджис — ми каза Рамсей с угаснал глас. — Давам си сметка, че сам ще ви бъде трудно, но не мога да си позволя да ви изпратя другар. Голдуин и Бержерон са вече в изолационния отдел…“