Досещам се, че собственичката е старица. Пренебрегнатите застаряващи дрогирани старици, които с всяка минута стават все по-стари и по-невидими за света, не бива да носят силен грим. Нито пък да ходят по модни места за развлечение. Нито пък да купонясват като невидели. Дъхът ми лъха на жега и кисело под воалите. Под влажните слоеве коприна, тюл и памучен жоржет, които вдигам за първи път от сутринта. И в огледалата съзирам розовото отражение на остатъците от лицето си.
Огледалце, огледалце от стената, коя е най-прекрасна на земята?
Злата царица била достатъчно глупава, че да играе по правилата на Снежанка. Има една възраст, когато всяка жена трябва да премине към друг вид власт. Парите, например. Или оръжието.
Живея живота, който обичам — казвам си. И обичам живота, който живея.
Казвам си: заслужила съм си го.
Точно това исках.
Глава трета
Преди да срещна Бранди, всичко, което исках, е някой да ме попита какво се е случило с лицето ми.
— Птиците го изкълваха — исках да отговоря.
Птиците изкълваха лицето ми.
Но никой не се интересуваше. Ала това „никой“ не включва Бранди Александър.
Само недейте да мислите, че всичко е било едно голямо съвпадение. Ние с Бранди трябваше да се срещнем. Толкова много неща ни свързват. Почти всичко. Освен това с едни хора става бързо, с други — бавно, но дали ще е от злополука или от гравитацията, най-накрая всички свършваме осакатени. На повечето жени им е познато това чувство как с всеки ден ставаш все по-невидима. Бранди лежеше в болницата от месеци, както и аз, а болниците, в които можеш да отидеш за сложни козметични операции, никак не са много.
Върнете се при монахините. Най-гадното с тях беше, че вечно ме тормозеха — монахините болногледачки. Една от тях постоянно ми приказваше за някакъв пациент от друг етаж — бил чаровен и забавен. Бил адвокат и правел фокуси само с ръцете си и хартиена салфетка. Тази дневна болногледачка беше от монахините, които носеха бяла болнична версия на редовната монахинска униформа, и беше разказала на този адвокат всичко за мен. Казваше се сестра Катрин. Беше му казала, че съм забавна и умна и разправяше колко сладко щяло да бъде, ако двамата се срещнем и се влюбим до полуда един в друг.
Така разправяше.
По средата на носа й се мъдреха очила с телени рамки. Тя ме поглеждаше през тях — стъклата им бяха издължени и правоъгълни като предметни стъкла на микроскоп. Заради дребните спукани капиляри върхът на носа й беше постоянно зачервен. Тя наричаше това розацея. По-лесно беше да си представиш, че живее в къщичка от курабийки, отколкото в манастир. Омъжена за Дядо Коледа вместо за Господ. Когато пристигнах в болницата веднага след тежката злополука, колосаната престилка, която тя носеше над одеждите си, беше така ослепително бяла, че в паметта ми се запечата как всички петна от кръвта ми изглеждаха черни.
Дадоха ми лист и химикалка, за да мога да комуникирам. Увиха главата ми в бинтове — метри стегната марля, прикрепящи памучни тампони и съшити здраво с метални скоби навсякъде, така че да не мога да ги развия. Намазаха ме с плътен слой гел антибиотик, клаустрофобичен и токсичен под памучните тампони.
Косата ми опънаха назад, забравена и спарена под марлята, където не можех да я пипам. Невидимата жена.
Когато сестра Катрин спомена онзи пациент, се зачудих дали пък не съм го виждала тук, този неин адвокат, сладура, забавния фокусник.
— Не съм казала, че е сладур — каза тя.
Сестра Катрин ме осведоми:
— Все още е малко стеснителен.
Написах на листа в бележника:
Все още?
— Откакто с него стана това малко нещастие — обясни тя и се усмихна с вдигнати вежди, а всичките й брадички се струпаха на шията й. — Не бил сложил предпазния колан.
Тя каза:
— Колата му го прегазила.
Тя каза:
— Тъкмо затова той е просто идеален за теб.
По-рано, докато все още бях под упойка, някой беше махнал огледалото в банята. Сестрите като че гледаха да ме отведат по-далече от всякакви полирани повърхности, също както държат самоубийците по-далеч от ножове и пияниците — по-далеч от пиенето. Най-близкото нещо до огледало, с което разполагах, беше телевизорът, а той показваше само едновремешния ми вид.