Всичко това — с любезното съдействие на Проекта за реинкарнация на свидетели „Бранди Александър“, както тя го нарича.
Различни имена — но всички тези мъже започнаха като Манъс Опитващ-се-да-ме-убие.
Различни мъже, но винаги с все същата хубост на специалния агент на нравствената полиция. Същите електриковосини очи. „Не стреляй“, „Да се поразходим с лодка“ — гласът е един и същ. Различни прически, но неизменно все същата гъста черна коса на секси пес.
Сет Томас е Манъс. Манъс ме мамеше с Еви, но аз все още толкова го обичам, че бих скрила в храната му всякакво количество свързани естрогени. Толкова много, че съм готова на всичко, за да го унищожа.
Ще си помислите, че би трябвало да съм по-умна след… колко бяха? Хиляда и шестстотин кредита от колежа. Трябваше да съм по-умна. Вече да съм станала лекар.
Извинявай, мамо. Извинявай, Господи.
Минете към това как се чувствам глупачка, такава глупачка, докато се опитвам да крепя слушалката на един от златните саксофони телефони на Еви до ухото си. Бранди Александър, създаващата неудобства кралица, не фигурира в телефонния указател. Знам, само че живее в центъра, в хотел „Конгрес“, в ъглов апартамент заедно с три съквартирантки.
Кити Литър.
Софонда Питърс.
И Жизнерадостната Вивиен Вавейн[16].
Известни също и като Сестри Риа, трима травестити, обожаващи квалитетната кралица делукс, които обаче са готови да се избият за още малко пространство в гардероба. Кралица Бранди ми каза само толкова.
Трябва да говоря с Бранди, но се обаждам на нашите. Междувременно съм заключила своя годеник убиец в гардероба и докато го напъхвам вътре, виждам още мои прекрасни дрехи, но до една разтеглени с три размера. Бях вложила в тези дрехи всичко спечелено от мен до последното пени. След всичко това имах нужда да се обадя на някого.
С толкова много струпали се причини нямаше начин да се върна и да си легна. Затова се обаждам и обаждането ми преминава над планини и пустини и стига до баща ми, който вдига слушалката си. И аз, с най-добрия си вентрилоквистки глас, като избягвам съгласните, за чието произнасяне челюстта е действително необходима, му казвам:
— Нгзз ссгм дждгдра тхе. Тхе ллги ссйе, тнттка? Ггграей!
Телефонът вече не ми е приятел.
А баща ми казва:
— Моля, не затваряйте. Ще извикам жена ми.
А после подвиква встрани от слушалката:
— Лесли, събуди се! Най-после ни тормозят по телефона!
И майка ми отвръща някъде отдалеч:
— Изобщо не разговаряй с тях. Кажи им, че обичахме и милеехме за своето хомосексуално дете.
Там е среднощ. Трябва да са си легнали.
— Ннгг. Тсччахххй — казвам. — Ишшшкнгг ддг ггнориттм. Ишшшкнгг ддг ггнориггм!
— Ето — казва баща ми, а гласът му се отдалечава. — Лесли, дай им да разберат!
Златната саксофонна слушалка е тежка и театрална — декор, все едно на това обаждане му трябва и още драматизъм. Сет се провиква от гардероба:
— Моля те, не викай полиция, преди да си говорила с Еви!
После от телефона се чува:
— Ало?
Майка ми е.
— Светът е достатъчно голям, можем да се обичаме — казва тя. — В Божието сърце има място за всички негови чада. Гейове, лесбийки, бисексуални и транссексуални. И аналното съвкупление също е любов.
Тя продължава:
— Долавям в гласа ви много болка. Искам да ви помогна да се справите с тези проблеми.
А Сет се провиква:
— Нямаше да те убия! Дойдох тук, за да се срещна с Еви заради онова, което тя ти причини. Само се опитвах да се защитя!
По телефона, на два часа път с кола оттук, се чува шуртенето на тоалетното казанче, а после гласът на баща ми:
— Още ли говориш с онези ненормалници?
А майка ми:
— Толкова е вълнуващо! Стори ми се, че единият от тях каза, че ще ни убие!
А Сет крещи:
— Еви стреля по тебе!
После в слушалката се разнася гласът на баща ми — реве толкова силно, че я дръпвам от ухото си. Той казва:
— Вие, вие трябваше да умрете! Вие убихте сина ми, извратеняци проклети!
А Сет крещи:
— Това с Еви беше само секс!
Все едно мен изобщо ме няма в стаята — май трябва просто да дам телефона на Сет.
Сет казва:
— Моля те, не си помисляй дори и за минутка, че бих могъл да те намушкам, докато спиш!
А баща ми крещи по телефона:
— Ти само опитай, господинчо. Тук имам пушка и я държа заредена до мен, денонощно. Няма да ви позволим да ни измъчвате повече! — крещи той. — Горди сме, че сме родители на мъртъв хомосексуален син!