Выбрать главу

— Ние сме хората, които обичат Бранди Александър — казва Пай Риа.

— Но ти си онази, която тя обича, защото имаш нужда от нея — казва Диа Риа.

Гоно Риа казва:

— Онзи, когото обичаш, и онзи, който те обича, никога, никога не са един и същи човек. Бранди ще ни изостави, ако смята, че ти имаш нужда от нея — но и ние имаме нужда от нея.

Този, когото обичам, е заключен навън в един багажник, със стомах, натъпкан с валиум, и се чудя дали все още му се пишка. Брат ми, когото мразя, възкръсна от мъртвите. Смъртта на Шейн беше прекалено хубаво нещо, за да бъде истина.

Първо избухналият флакон с лак не го уби.

А сега дори и смъртоносният вирус на СПИН не можа да ми помогне.

Брат ми не е нищо друго, освен едно гадно горчиво разочарование след друго.

Някъде се чува как се отваря и затваря врата, после още една, после се отваря друга врата и ето ви я Бранди, която казва „Дейзи, миличка“, и пристъпва в дима и чача музиката, облечена в невероятен пътен костюм тип „Първа дама“ на Бил Блас[22] от плътен тъмнозелен плат, поръбен с бял кант, със зелени обувки на висок ток и много шик зелена чантичка. На главата си носи еконекоректни изискани пера от зелен папагал от дъждовните гори, превърнати в шапка. И Бранди казва:

— Дейзи, миличка, не се цели с пушка в любимите ми хора.

Всяка от едрите, обкичени с пръстени длани стиска шикозна кремава пътна чанта.

— Хайде някой да ни помогне. Това са само кралските хормони — казва тя. — Дрехите ми са в другата стая.

Тя се обръща към Софонда:

— Госпожице Пай Риа, трябва да тръгвам.

На Кити казва:

— Госпожице Диа Риа, засега съм направила всичко, на което съм способна. Направихме изместването на скалпа напред, корекцията на веждите и на очните дъги. Изрязахме адамовата ябълка, оправихме контурите на носа и челюстта, корекцията на челото…

Все едно по някакво чудо не съм познала стария си обезобразен брат.

На Вивиен Бранди казва:

— Госпожице Гоно Риа, останали са ми още няколко месеца подготовка в реалния живот и няма да ги прекарам завряна в този апартамент.

Минете към това как потегляме с фиата, претоварен с багаж. Представете си отчаяни бегълци от Бевърли Хилс със седемнайсет подхождащи си чанти с багаж, които мигрират през страната, за да започнат нов живот в селяшкия Среден запад. Всичко е много елегантно и изискано — една от онези епични семейни ваканции на семейство Джоуд[23], само че наопаки. Оставяйки след себе си диря от изхвърлени аксесоари, обувки, ръкавици, ешарфове и шапки, за да облекчим своя товар, та да можем да прекосим Скалистите планини — това сме ние.

Това е, след като дойдоха полицаите — без съмнение, управителят им се бе обадил и казал, че някаква обезобразена психопатка с пушка заплашва всички на петнайсетия етаж. Това е, след като сестрите Риа пренесоха всичкия багаж на Бранди по пожарното стълбище. Това е, след като Бранди казва, че трябва да замине, имала нужда да премисли нещата, нали разбирате, преди голямата операция. Нали разбирате. Трансформацията.

Това е, след като гледам ли, гледам Бранди и си мисля: Шейн?

— Това е такава огромна отговорност — казва Бранди. — Нали разбирате — да станеш момиче. Завинаги.

Да взема хормони. До края на живота си. Хапчетата, пластирите, инжекциите — цял живот. Ами ако се намери някой, един-единствен човек, който би я обикнал, би направил живота й щастлив такава, каквато си беше, без хормоните, грима, тоалетите, обувките и операциите? Трябва поне да се поогледа малко по света. Бранди обяснява всичко това, а сестрите Риа се разплакват и започват да махат за сбогом и да трупат пътните чанти в колата.

Цялата тази сцена би била сърцераздирателна и сигурно и аз щях да се разрева, ако не знаех, че Бранди е моят мъртъв брат, а онази, която той иска да го обича, съм аз, омразната му сестра, която замисля как да го убие. Да. Аз, интригантката, замислям да убия Бранди Александър. Аз нямам какво повече да губя и замислям голямото си отмъщение под светлината на прожекторите.

Дай ми яростни фантазии за отмъщение като механизъм за справяне със ситуацията.

Светкавица.

Дай ми само първа възможност.

Светкавица.

Бранди е зад волана. Тя се обръща към мен с очи, премрежени от сълзи и туш за мигли, и казва:

— Знаеш ли какво представляват Стандартните указания на Бенджамин?

Бранди пали колата и превключва на скорост. Тя дърпа ръчната спирачка и изпружва врат, за да наблюдава идват ли коли. И казва:

— Трябва да живея цяла година на хормони в новата си полова роля преди вагинопластиката. Наричат го „Подготовка в реалния живот“.

Бранди излиза на платното и почти сме се измъкнали. Полицейският отряд за борба с тероризма в шик черно, допълнено от сълзотворен газ и полуавтоматични оръжия, се втурва покрай портиера със златните еполети, придържащ вратата. Сестрите Риа тичат подире ни, махат, пращат въздушни целувки и изобщо се правят на шаферки по най-грозния начин, докато не спират със залитане, задъхани, на улицата. Високите им токчета са се изпочупили и са отишли по дяволите.