В небето грее луна. Административните сгради образуват каньон от двете страни на улицата. Багажникът все още е пълен с Манъс и вече сме изминали огромно разстояние между мен и залавянето ми.
Бранди поставя огромната си длан на бедрото ми и го стиска.
Палеж, отвличане — мисля, че сега е на ред да извърша убийство. Може би всичко това ще ми спечели поне бегъл проблясък на внимание — не от хубавия, великолепен вид, но все пак ще попадна в националните медии.
Момиче чудовище убива тайната си братосестра.
— Остават ми осем месеца от годината за подготовка в реалния живот — казва Бранди. — Можеш ли постоянно да ми отваряш работа през следващите осем месеца?
Глава осемнайсета
Половината си живот прекарах в укриване в богаташките бани.
Върнете се в Сиатъл, към момента, когато Бранди, Сет и аз сме излезли на лов за дрога. Върнете се към деня след нощта, в която се качихме на Космическата игла — в момента Бранди се е проснала на пода в една голяма баня. Първо й помогнах да свали костюма и разкопчах блузата й на гърба, а сега седя на тоалетната чиния и пускам в графитената й уста свръхдоза валиум ритмично като китайско водно мъчение. Главното при валиума, казва момичето Бранди, е, че не премахва болката, но поне не се ядосваш, че те боли.
— Дай — казва Бранди и издава устни напред като риба.
Главното при Бранди е, че тя има такава поносимост към лекарствата, че ще им трябва цяла вечност, за да я убият. Освен това тя е толкова едра, само мускули — ще са нужни купища шишенца от каквото и да било.
Пускам хапчето валиум. Малък бебешко син валиум, още един бледосин валиум, светлосиньо „Тифани“, като дар от „Тифани“, пада и се преобръща валиумът във вътрешността на Бранди.
Костюмът, който помогнах на Бранди да съблече, е „Пиер Карден“, в стил „Космическата ера“ — чисто бял, правата пола е свежа и стерилна, точно до над коленете, сакото е вечно и стерилно с простата си кройка и три четвърти ръкави. Блузата отдолу е без ръкав. Обута е с ботуши от бял винил с налчета отпред. Костюм, който бихте допълнили с гайгеров брояч, а не с чантичка.
В „Бон Марше“, когато тя излиза с манекенска походка от пробната, не ми остава нищо друго, освен да изръкопляскам. Следващата седмица, когато го върне, ще има следродилна депресия.
Минете към закуската същата сутрин, когато Бранди и Сет бяха гъбави със спечелени от дрога пари. Поръчахме закуска от румсървиса, а Сет и Бранди можеха да се върнат във времето в Лас Вегас на някоя друга планета през петдесетте и веднага да се впишат в обстановката. Планетата Крайлон[24], казва той, където синтетични гъвкави роботи ще изсмукват с липосукция тлъстините ти и ще те преобразяват.
И Бранди казва:
— Какви тлъстини?
А Сет казва:
— Страхотно е да идваш от бъдещето и да минеш през шейсетте.
А аз пускам още „Премарин“ в поредното му кафе и още „Дарвон“ в шампанското на Бранди.
Върнете се при нас в банята — Бранди и аз.
— Дай — казва Бранди.
Устните й са отпуснати и протегнати напред и аз пускам поредния дар от „Тифани“.
В банята, в която се намираме, страшно са прекалили с декоративните щрихи. Цялото нещо представлява подводна пещера. Дори и луксозният телефон е в цвят „аква“, но погледнеш ли през големите месингови илюминатори, виждаш Сиатъл от върха на Капитолийския хълм.
Тоалетната, върху която седя — само седя, капакът под гъза ми е затворен, благодаря — представлява огромна керамична раковина, закрепена за стената. Мивката е огромна керамична мидена черупка, също прикрепена към стената.
Брандиленд, секс игрището на звездите. Тя казва:
— Дай.
Минете към това как пристигнахме тук, а посредникът се оказа едно здраво бичме. Един от онези с футболните стипендии и сключените вежди, които забравят да завършат каквото и да било.
Все едно аз имам право да приказвам, с моите хиляда и шестстотин кредита.
Ето ви го този посредник от клуба на милионерите, получил тази работа от благодарен възпитаник на същия университет, който е искал зет му да успява да издържи буден шест-седем мача в почивните дни. Но вероятно съм малко предубедена.