И после го изхвърлиха.
— Госпожице Скоуша? — казва тя. — Дай.
И аз й давам.
— И после ме изхвърлиха от проклетата къща.
Минете към господин Паркър, който стои пред вратата на банята и казва:
— Госпожице Александър? Аз съм, госпожице Александър. Госпожице Скоуша, вътре ли сте?
Бранди се надига и се обляга на лакът.
— На Елис му става нещо — казва той през вратата. — Според мен трябва да слезете долу. Госпожице Скоуша, брат ви май получи припадък.
Лекарства и козметика са пръснати навсякъде по аквамариновите плотове. Бранди се е проснала полугола на пода сред разсипани хапчета, капсули и таблетки.
— Той й е полубрат — извиква Бранди в отговор.
Дръжката на вратата изтраква.
— Трябва да ми помогнете — казва Паркър.
— Спрете веднага, господин Паркър! — крясва Бранди и дръжката престава да се върти. — Успокойте се. Не влизайте тук — казва тя. — Онова, което трябва да направите — и докато го казва, гледа мен, — онова, което трябва да направите, е да притиснете Елис на пода така, че да не се нарани. Аз ще сляза след минутка.
Бранди ме поглежда и извива графитените си устни в огромна усмивка-арка.
— Паркър? — казва тя. — Слушате ли ме?
— Моля ви, побързайте — идва откъм вратата.
— След като притиснете Елис на пода — казва Бранди, — втъкнете нещо в устата му. Имате ли портфейл?
Отговорът се бави.
— Портфейлът ми е от кожа на змиорка, госпожице Александър.
— Тогава сигурно много се гордеете с него — казва Бранди. — Трябва да го напъхате между зъбите му, за ди държите устата му отворена. Седнете върху Елис, ако се наложи — Бранди се усмихва в нозете ми — въплъщение на злото.
От долния етаж през вратата се чува дрънчене на истински оловен кристал.
— Побързайте! — крясва Паркър. — Започнал е да чупи!
Бранди облизва устни.
— След като отворите устата му, Паркър, бръкнете вътре и стиснете езика му. Ако не го направите, той ще се задави и ще се окажете седнал върху труп.
Мълчание.
— Чувате ли ме? — пита Бранди.
— Да стисна езика му?
Още нещо истинско, скъпо и далечно се троши.
— Господин Паркър, скъпи, надявам се, че сте застрахован — казва принцеса Александър, а лицето й е подуто и зачервено от напиращия смях. — Да — казва тя. — Стиснете Елис за езика. Притиснете го на земята, дръжте устата му отворена и измъкнете езика му колкото можете навън, докато сляза да ви помогна.
Дръжката на вратата се завърта.
Воалите ми са на тоалетката и не мога да ги достигна.
Вратата се отваря достатъчно, че да удари обутото с обувка на висок ток стъпало на Бранди, просната, разкикотена и натъпкана с валиум, полугола сред хапчетата на пода. Това ми стига, за да видя лицето на Паркър с единствената слята вежда, и е достатъчно за лицето, за да ме види седнала върху тоалетната чиния.
Бранди изпищява:
— Аз се грижа за госпожица Арден Скоуша!
При избора дали да стисне някакъв непознат за езика или да гледа как някакво страшилище ака в гигантска раковина, лицето се оттегля и затръшва вратата след себе си.
Стъпките на футболния стипендиант се втурват по коридора.
После отекват надолу по стълбите.
Стъпките на бичмето Паркър отекват през фоайето към всекидневната.
Писъкът на Елис, истински, внезапен и далечен, се чува през пода от долния етаж. И внезапно замлъква.
— А сега — казва Бранди, — докъде бяхме стигнали?
Тя ляга назад и отпуска глава между стъпалата ми.
— Мислила ли си за пластична операция? — казва и добавя: — Дай.
Глава деветнайсета
Когато излезеш с пияница, забелязваш как пияницата пълни чашата ти, за да може да изпразни своята. Щом и ти пиеш, няма нищо лошо в пиенето. Двама — това е компания. Да пиеш, е удоволствие. Щом има бутилка, дори и чашата ти да не е празна, пияницата ще капне вътре, преди да напълни своята.
Това само прилича на щедрост.
Тази Бранди Александър непрекъснато ми досажда с пластични операции. Защо просто не съм била проверяла какво се предлага. С нейната силиконова гръд, изсмукани с липосукция бедра, същинска Кати Кети с фигура на пясъчен часовник — 120–40–70, наконтената фея кръстница, моята прекрасна лейди, творение на Пигмалион, възкръсналият ми брат, Бранди Александър много се вживява в пластични операции.
И обратното.
Разговори в банята.
Бранди продължава да лежи на студения, покрит с плочки под високо горе на Капитолийския хълм в Сиатъл. Господин Паркър дойде и си отиде. Само Бранди и аз, цял следобед. Продължавам да седя откъм отворения край на огромна керамична раковина, прикрепена към стената. Опитвам се да я убия по малоумния си начин. Кестенявата й глава е между стъпалата ми. Червила и „Демерол“, ружове и „Перкоцет-5“, патладжанени мечти и капсули „Нембутал“ са разпръснати навсякъде по аквамариновите плотове около мивката тоалетка.