Точно сега, докато съзирам проблясващата до мен Бранди в колата на Манъс, разбирам в какво се влюбих у нея. Влюбих се в себе си. Бранди Александър изглежда точно както изглеждах аз преди злополуката. И защо да не изглежда? Тя е моят брат Шейн. Двамата с Шейн бяхме почти еднакво високи, с една година разлика помежду ни. Еднакви на цвят. С еднакви черти. С еднаква коса, само че косата на Бранди е в по-добра форма.
Добавете към това липосукцията, силикона, изрязаната адамова ябълка, корекциите на очните дъги и скалпа, на челото, ринопластиката, която е направила носа й по-прав, операциите за оформяне на челюстта. Добавете към това години електролиза и по шепа хормони и антиандрогени ежедневно, и нищо чудно, че не я познах.
Плюс идеята, че брат ми е мъртъв от години. Човек просто не очаква да среща мъртъвци.
Всъщност обичам себе си. Толкова бях красива.
Любовният ми товар, Манъс Заключен-в-багажника, Манъс Опитващ-се-да-ме-убие, как е възможно да продължавам да си мисля, че обичам Манъс? Манъс е просто последният мъж, който ме мислеше за красива. Който ме целуваше по устните. Който ме докосваше. Манъс е просто последният мъж, който някога ми е казвал, че ме обича.
Преброяването на фактите действа много потискащо.
Мога да ям само бебешка храна.
Най-добрата ми приятелка чукаше годеника ми.
Годеникът ми едва не ме закла.
Подпалих къща и цяла нощ се целих с пушка в невинни хора.
Омразният ми брат възкръсна, за да ме засенчи на сцената.
Аз съм невидимо изчадие и не съм способна да обичам никого. Не се знае кое от двете е по-лошото.
* * *
Минете към това как мокря кърпа на мивката. В подводната баня пещера дори и хавлиите и кърпите за лице са в аква и синьо, украсени с фестон от мидички по ръба. Полагам студената мокра кърпа на челото на Бранди и я будя, за да вземе още хапчета. Да умре в колата вместо в тази баня.
Вдигам Бранди на крака и напъхвам принцесата обратно в жакета.
Трябва да я изведем оттук, преди някой да я е видял в това състояние.
Обувам й обувките и ги закопчавам. Бранди се обляга на мен. Обляга се на ръба на един шкаф. Взема шепа капсули „Билакс“ и ги поглежда втренчено.
— Гърбът ме боли ужасно — казва тя. — Защо ги оставих да ми сложат толкова големи цици?
Върховната кралица изглежда готова да глътне шепа каквото си щете.
Поклащам глава — „Не“.
Бранди вперва поглед в мен.
— Но аз имам нужда от тях.
Показвам й в „Справочник на лекаря“ — „Билакс“, „слабително“.
— О. — Бранди обръща длан и изсипва слабителното в чантата си. Някои капсули падат, но други са залепнали по потната й длан.
— След като ти направят циците, зърната ти стърчат и са прекалено високо — казва тя. — Изрязват зърната с бръснач и после ги предислоцират.
Така каза тя.
Предислоцират.
Програмата за предислоциране на гръдни зърна „Бранди Александър“.
Мъртвият ми брат, покойният Шейн — тя изтърсва последното слабително хапче от влажната си длан. Бранди казва:
— Зърната ми са нечувствителни.
Вземам воалите си от полицата и полагам пласт след пласт около главата си.
Благодаря, че не споделихте с мен.
Разхождаме се нагоре-надолу по коридорите на втория етаж, докато Бранди не казва, че е готова за стълбите. Стъпка след стъпка, тихо, слизаме във фоайето. Отсреща, през затворената двойна врата към всекидневната, плътният глас на господин Паркър тихо повтаря нещо.
Бранди се обляга на мен. Вървим бавно на пръсти като в "Трикрако надбягване"[28] от подножието на стъпалата към вратата на всекидневната. Открехваме я съвсем леко и надничаме през пролуката.
Ръцете на Елис пляскат огромния гъз на Паркър, дерат гърба на двуредното сако. Единствената цепка на сакото е съдрана по средния шев чак до яката.
Едната длан на господин Паркър е набутала влажен, сдъвкан портфейл от кожа на змиорка между стиснатите зъби на Елис.
Лицето на Елис е тъмночервено и лъщи така, както изглеждаш, ако на състезание по ядене на пай ти се падне черешовият. Мокра, размазана с пръсти пихтия от изтекла от носа кръв и сълзи, сополи и лиги.
Косата на господин Паркър е паднала над очите. Другата му длан е свита в петнайсетсантиметров юмрук около измъкнатия навън език на Елис.
Елис пляска и хъхри между дебелите бедра на господин Паркър.
Счупени вази от династията Мин и други ценни антикварни предмети са пръснати по пода навсякъде около тях.