Буйните кестеняви коси, пристегнати с лъскавия копринен шал, ми напомнят на препечена кифла. На голяма черешова тарталета. Те са като някаква ягодово кестенява гъба, издигаща се над тихоокеански атол.
Краката на принцесата са уловени в два капана от златно ламе с тънки златни каишки и верижки. Тъкмо тези хванати в капан, покачени на кокили, крепящи се върху иглени токчета златни крака изкачват първото от около триста стъпала, водещи от преддверието към втория етаж. После тя изкачва следващото стъпало, и следващото, докато цялата се изкачва достатъчно високо, че да рискува да погледне назад. И чак тогава обръща цялата ягодова тарталета — своята глава. Очертанията на големите гърди-торпеда, безмълвната красота на тази професионална уста анфас.
— Собственичката на този дом — казва Бранди — е много стара, взема хормони и все още живее тук.
Килимът под нозете ми е толкова дебел, че сякаш шляпам в кал. Стъпка след стъпка — рядка, хлъзгава, неустойчива кал. За нас — Бранди, Алфа и аз — английският е втори говорим език толкова отдавна, та сме забравили, че той е първият ни език.
Аз нямам роден език.
Очите ни се изравняват с мръсните камъни на тъмен полилей. От другата страна на парапета сивият мраморен под на коридора изглежда така, сякаш сме се изкачили по стълба над облаците. Стъпка след стъпка. В далечината настоятелният глас на Алфа дърдори за изби с вино и кучкарници за руските вълкодави. Настоятелните му призиви към вниманието на посредничката са слаби като радиопредаване, отекнало от Космоса.
— … Принцеса Бранди Александър — изплуват неговите топли, тъмни думи — вероятно би съблякла дрехите си и би се разпищяла като луда, ако дори и в най-претъпканите ресторанти…
Гласът на върховната кралица и парфюмната нотка казват: „В следващата къща…“. Графитените й устни произнасят: „… Алфа ще бъде немият“.
— Гърдите ви — обяснява Алфа на посредничката. — Вашите две гърди са като на младо момиче…
Сред нас не е останал нито един роден език.
Минете към нас на горния етаж.
Минете, към каквото ви хрумне.
След като служителката попада в капана на сините очи на синьор Алфа Ромео, отидете там, където започва истинската измама. Главната спалня винаги се намира в края на коридора, по посока на най-хубавия изглед. Главната баня е облицована с розови огледала — всички стени, та дори и таванът. Принцеса Бранди и аз сме навсякъде — отразяваме се във всяка повърхност. Виждате Бранди, седнала отстрани на мивката тоалетка, а аз — от другата й страна.
По една от нас седи от всяка страна на всички мивки във всички огледала. Тук има толкова много Бранди Александър, че не можеш, да ги преброиш, и всички те са ми шефки. Всички те отварят белите си чантички от телешка кожа и стотици едри, обсипани с пръстени брандиалександърски длани изваждат оттам нови броеве на „Лекарски справочник“ с червени корици, дебели като библии.
Всичките нейни очи, гримирани със сенки в цвят „Горяща боровинка“, вперват погледи в мен от всички посоки.
— Знаеш упражнението — командват всичките й стотици графитени усти. Огромните длани започват да отварят чекмеджета и шкафчета. — Запомни кое откъде си извадила и го върни точно на мястото му — нареждат устите. — Първо хапчетата, после гримовете. Почвай да ровиш.
Изваждам първото шишенце. Оказва се валиум. Вдигам шишенцето така, че всичките сто Брандита да прочетат етикета.
— Вземи колкото можем да измъкнем — казва Бранди — и минавай към следващото шишенце.
Изтръсквам няколко сини хапченца в джоба на чантата си при другия валиум. После докопвам шишенце с „Дарвон“.
— Миличка, тия ти се топят в устата — всички Брандита се вторачват в шишенцето. — Ще ни хванат ли, ако си вземем повечко?
Срокът на годност, посочен на етикета, изтича само след месец, а опаковката е почти пълна. Решавам, че можем да вземем половината.
— Дай! — към мен отвсякъде се протягат едри, обсипани с пръстени длани. — Дай малко на Бранди. Принцесата отново има болки в основата на гръбнака.
Изтръсквам десет капсули и сто ръце слагат хиляди успокоителни върху червените килимени езици на графитените уста. Самоубийствена доза „Дарвон“ се плъзга в тъмната вътрешност на континентите, съставящи света на Бранди Александър.
Другото шишенце е пълно с малките пурпурни овали на „Премарин“ в разфасовка от 2.5 милиграма.
„Премарин“ означава „урина от бременна кобила“. Означава хиляди нещастни кобили в Северна Дакота и Централна Канада, натикани в тесни тъмни обори, със забит в тях катетър, за да бъде уловена и последната капка урина, и извеждани навън само за да бъдат пак наебани. Смешното е, че това е добро описание на всеки по-продължителен престой в болница, но го казвам само въз основа на личния си опит.