На 9 септември Димов донесе в своята студентска квартира не само миризмата на барутния дим, но и една тетрадка със сложни изчисления. Но войната с хитлеризма не беше свършила и майор Димов, политически помощник-командир на полк, замина за фронта.
Тежките боеве на юг от езерото Балатон бяха в разгара си. Димов беше извикан в щаба на съседната съветска дивизия за съгласуване действията на частите. Когато военният съвет приключи, той чу как съветският полковник командирът на дивизията, се обърна към един от присъствуващите офицери с пагони на подполковник от инженерните войски:
— Другарю доцент, сега можем да отидем при разузнавачите. Ще им обясните как да ползуват вашите оптически апарати.
— Извинявайте, другарю подполковник — обърна се Димов към този, когото нарекоха доцент, — вие с оптика ли се занимавате?
— Да. Ние с полковника се познаваме от Москва. Той беше мой студент и по стар навик така се обръща понякога към мене…
В очите на Димов светна такава радост, че подполковникът го изгледа с любопитство и попита:
— Ние да не сме колеги с вас?
— Донякъде — отговори Димов, — аз следвах във Физико-математическия факултет в София и мислех да специализирам в областта на оптиката, но засега, разбира се, отложих временно тези планове…
Между тях се завърза по военному кратък, но оживен разговор, като между хора, които са се затъжили за любимата си работа. Накрая Димов пожела да се видят още веднъж. Подполковникът или доцент Николай Иванович Поздняков с радост се съгласи, увлечен от научните идеи, които изказа Димов. Той поиска да види тетрадката с изчисленията, която Димов беше донесъл и на фронта.
Тази втора среща определи за няколко години напред научните интереси на Димов и допринесе за осъществяване на една мечта…
— Това всичко е добре и интересно разработено — каза Поздняков, като прегледа тетрадката, — но колкото и да подобряваме свойствата на обикновените прожектори, те запазват един голям недостатък, който притежават дори и малките ръчни фенерчета — сами се издават на врага, откриват разположението на нашите позиции.
— Да, но този недостатък имат почти всички средства за откриване на противника — възрази Димов, — ето и радиолокаторите могат да се „засичат“ от врага. Звукоуловителите не се издават на врага, но приложението им е доста ограничено.
— Вие не ме разбрахте напълно — отговори Поздняков, — разбира се, техниката навсякъде се развива с такива темпове, че срещу всяко средство бързо се откриват противосредства. Обаче прожекторите са по-лоши в това отношение, защото те се издават дори на невъоръженото око на противника. Наистина проблемът за виждане с „невидими очи“ доскоро оставаше неразрешен…
— Казахте „оставаше“, значи вече е разрешен?… — нетърпеливо прекъсна Димов.
— Не напълно, но ние сме на правилен път — каза Поздняков, — наистина можем да наречем нашите апарати „невидими очи“. Мога да ви кажа, че ме изпратиха от Института, в който работех преди войната, да изпитам няколко комплекта апарати за нощно виждане и за далечно откриване на танкови колони, самолети и други машини. Това са още първи модели, доста несъвършени, но самата идея обещава големи постижения в бъдеще.
И подполковник Поздняков разправи в общи черти на Димов за виждане с помощта на невидимите топлинни лъчи, инфрачервените лъчи, които имат дължина на вълната по-голяма от тази на видимите червени лъчи. Димов слушаше с увлечение.
При сбогуване с Поздняков те се уговориха да си пишат след войната. Поздняков даде на Димов адреса на института в Москва.
Много години минаха оттогава. Майор Димов стана пак студент Димов, а след това пак майор. Той непрекъснато работеше над проблема за виждане в тъмнина с помощта на инфрачервените лъчи и защити научна дисертация на тази тема във военно-инженерната академия. През време на своите опити Димов и неговите помощници се убедиха в ценните свойства на тези лъчи. Лъчите с дължина на вълната малко по-голяма от тази на видимите червени лъчи притежават почти всички свойства на лъчите от видимия спектър: те се отражават и пречупват по същите закони. А това значи, че за тях може да се използуват същите лещи, призми и отражатели. Освен това топлинните лъчи с по-голяма дължина на вълната се доближават вече по свойствата си до ултракъсите радиовълни и като тях се разпространяват на голямо разстояние през пушеци и мъгли. Това дава голямо предимство на инфрачервените лъчи е сравнение с видимите светлини.
След време Димов написа на Николай Иванович Поздняков писмо, в което съобщаваше, че първите модели, изготвени под негово ръководство, показват добри резултати. Съветският учен отговори с радостно писмо. И той вече имал значителни постижения в тази област. Макар че двамата физици бяха използували различни принципи за създаване на такива апарати, те често чрез писма си помагаха с ценни съвети и бяха в течение на работите един на друг.