Выбрать главу

Димов продължаваше да работи упорито. Много варианти на инфрачервени бинокли, прожектори и топлоуловители бяха направени и изпитани.

И ето преди месец един от най-способните му сътрудници, капитан Стефанов, замина за границата, за да ръководи изпитвания в полеви условия.

Стефанов пристигна вечерта.

На другата сутрин той с началника на заставата, лейтенант Иванов, проучи района. След това бяха извикани определените за тази операция граничари.

Капитан Стефанов разтвори куфарите, които стояха до стената, и извади от тях някакви особени металически раници с прикрепени към тях шлемове.

— Елате насам, другари — подкани Стефанов.

Граничарите обкръжиха капитана и с интерес почнаха да разглеждат апаратите.

— Това са шлемове с бинокли и прожекторчета за инфрачервени лъчи — започна Стефанов, — чували ли сте за такива лъчи?

— Да, разбира се. Топлинните лъчи — обадиха се някои.

— Добре. Тогава ще ви запозная направо с устройството на апаратите. Ако нещо не ви е ясно, ще питате веднага. Това са уредите, с които можете да виждате в тъмнина, като сами оставате невидими. Както виждате, шлемът е снабден с прожекторче. Вътре той има отражател, във фокуса на който е поставена малка волфрамова лампичка. Това тъмночервено стъкло е филтър, който пропуска навън само невидимите топлинни лъчи, а светлинните задържа. Лъчите се разпространяват по права посока, както от обикновените фенерчета, и се отразяват от срещнатите предмети. Отразените лъчи наблюдаваме през биноклите.

— Но нали лъчите са невидими. Как ще ги наблюдаваме? — попита един от граничарите.

— Не бързайте, точно това сега ще обясня — отговори Стефанов и отви обектива на един бинокъл.

— Вижте, това са обикновени лещи, но също имат филтър за инфрачервените лъчи. Когато лъчите преминат през лещите, ще се получи невидим образ върху дъното на това стъклено цилиндърче, което се вижда вътре, в тръбата на бинокъла.

— Това, което блести там?

— Да. Блести, защото отвътре дъното е покрито със специални окиси. Те играят голяма роля в работата на бинокъла — това е фотокатодът на цилиндъра. Лъчите, попаднали върху него, избиват електрони от окисите. Електроните се отправят по права посока към анода, който се намира на другото дъно на цилиндъра и е покрит с флуоресциращ състав, т.е. такъв състав, който свети под ударите на електроните. Така се получава видим образ. Този светещ анод наблюдаваме през окулярите на бинокъла, като се получава нормално изображение на наблюдаваните предмети.

— Но вие наричате „бинокли“ тези тръби, значи те приближават предметите?

— Да, при този обектив приближават, но ако се свали от обектива първият ред лещи (това става лесно — с натискане на бутончето), биноклите стават за близко действие. Впрочем в това вие сега сами ще се убедите. Сложете си шлемовете и раниците.

Като направиха това, граничарите заприличаха на мотоциклисти-състезатели, а прожекторчетата напомниха лампите на миньори.

— Включете шнура на шлема в контакта. Той се намира отпред, в дясната каишка на раницата.

— В раницата сигурно има батерия?

— Да, в тях са източниците на електрическата енергия — портативни акумулатори. Освен това там се намират преобразователи за високо напрежение, което се подава към фотокатода и анода.

— Какъв е този ключ до контакта?

— Това е прекъсвачът на биноклите и на прожекторчето. Отгоре в него има още малко бутонче, което дава възможност да се сигнализира с прожекторчетата по системата на Морзе или по друг код.

Граничарите бързо усвоиха несложните манипулации.

— Свалете шлемовете, другари, и елате с мене — каза Стефанов.

Те излязоха на двора. Тук бяха гарирани пет джипа, пристигнали вчера заедно с капитана. Върху тях се издигаха покрити с брезент уреди, напомнящи прожектори.

Стефанов дръпна брезента на първия джип.

— Това е също прожектор за инфрачервени лъчи. Той е много по-мощен от прожекторчетата на шлемовете и черпи електрическата енергия от генератора или акумулатора на колата. Този прожектор ще бъде установен на завоя на просеката в гората, другия пък — Стефанов посочи съседния джип — ще закараме към широките поляни в края на гората.

— А тези три? Въобще защо са толкова много? — попита един от граничарите, сочейки останалите джипове.