Стефанов се усмихна:
— Другите три не са прожектори, макар че по форма приличат на тях. Това са топлоуловители. Те могат да откриват на голямо разстояние източници на инфрачервените лъчи, т.е. всички по-нагорещени тела. А такива в бойните условия са моторите на танковете, на колите, самолети, комините на кораби. Свръзката вие ще държите именно с тях. Те ще бъдат установени върху хълмовете в квадратите К-63, К-79 и К-45. Всеки топлоуловител ще държи под контрол прожекторчетата на трима граничари, като се насочва за по 15 сек. към един от тримата. Едновременно топлоуловителите ще контролират пътищата в района. Когато един от нас забележи нарушител на границата, той ще сигнализира в продължение на една минута с бързо включване и изключване на прожекторчетата, а след това с включено прожекторче ще се движите на известно разстояние след нарушителя. От топлоуловителя по телефона ще съобщят в заставата направлението на движението на нарушителя и граничаря. Аз по телефона ще предам на големите прожектори същото съобщение. Там ще има също по един човек с шлем. Те ще се притекат на помощ към граничаря, който преследва нарушителя, и тримата ще хванат врага, без риск да го изпуснат и да се открие тайната на апаратите.
Ако нарушителят успее да мине незабелязан от постовете, той неминуемо ще бъде забелязан от хората до големите прожектори и залавянето също така ще бъде осигурено.
— Вие сте забравили да ни разправите как са устроени топлоуловителите.
— Не съм забравил, но не искам да ви изморявам с излишни обяснения. Щом искате да знаете, ще ви кажа накратко. Топлоуловителите имат също отражател, подобен на този, който е в прожектора. Но те не излъчват, а поемат лъчите. Те се събират във фокуса на отражателя и нагорещяват жичка от специална сплав. С това се изменя токът, който минава през жичката, и на екрана на топлоуловителя светещата хоризонтална линия се извива нагоре, образувайки стръмен връх. Екранът има скала. Върхът е точно центърът на скалата, когато топлоуловителят е насочен право към нагорещения предмет.
Капитан Стефанов показа на граничарите един от топлоуловителите. Техниците, които бяха пристигнали от София, даваха допълнителни обяснения на любознателните граничари.
— Много техника се струпа при нас — забеляза един от тях, — няма ли да бъде сложно взаимодействието?
— Разбира се, в повечето случаи за граничната служба в бъдеще ще бъдат достатъчни само шлемовете. А взаимодействието вие лесно ще усвоите още тази нощ. Ще проведем няколко учебни „залавяния“ на нарушител.
Приемната комисия се събра в определеното време. Представители от висшия команден състав, научни работници и инженери от производството — всички с нетърпение чакаха да видят „невидимите очи“ — уреда на полковник Димов.
Полковник Димов и офицерите от неговата лаборатория правеха последни приготовления. Радостно вълнение и известна загриженост се четеше по лицата им. Димов отвори секретния шкаф, извади шлемовете и ги раздаде на членовете на комисията. След това той изключи осветлението и натисна бутона, монтиран на бюрото му. Чу се слабият шум на малки електромотори и прозорците на лабораторията се затвориха с плътни черни завеси. Сега в помещението не проникваше дори слабата светлина на есенния здрач.
— Включете прекъсвачите — каза полковник Димов.
В тъмнината се чу щракане и се разнесе доволният смях на всички членове на комисията.
— Какво виждате? — попита Димов.
— Виждам всичко като на нецветно кино или по-скоро като на телевизор — обади се генерал от граничните войски.
— И аз също — потвърди професорът, — но изображението е по-устойчиво, отколкото при телевизора и значително по-ясно.
С това се съгласиха и останалите членове на комисията.
Когато всички изпробваха шлемовете, полковник Димов вдигна завесите на прозорците. От работата на многото източници на топлинните лъчи в помещението стана задушно. Димов се доближи до един прозорец и го разтвори. Нахлу влажен въздух. Мъглата не се вдигаше през целия този ден и сега сградите на близките улици се губеха зад завесата на мъглата и здрача.
Един от инженерите започна да сваля шлема си, но Димов го помоли да почака няколко минути.
— Сега все пак не е толкова тъмно, мога да виждам и така — каза инженерът.
— С биноклите и сега ще виждате, макар и нецветно, но по-далече, отколкото с просто око — отговори Димов и насочи включения прожектор към отворения прозорец.
Всички се струпаха около прозореца и впериха погледи по посока на прожектора. Пред очите им се откриха покривите на далечните сгради и силуетът на Витоша. Мъглата не спираше невидимите лъчи, които се изливаха през пурпурното стъкло на този прожектор.