— Свалете вече шлемовете, другари, и вижте работата на топлоуловителя — каза Димов.
Той премести с помощта на своите сътрудници един топлоуловител до прозореца и го насочи надолу към улицата. Долу минаваха коли. И когато всяка от тях пресичаше направлението на топлоуловителя, ярката линия на светещия екран трепваше нагоре. Полковник Димов насочваше уреда към другите по-далечни улици. Топлоуловителят безотказно „залавяше“ източниците на инфрачервените лъчи.
Приемната комисия одобри апаратите на полковник Димов. Щастливо засмени, Димов и офицерите от лабораторията приемаха поздравления. Те въоръжиха армията на своя народ с „невидими очи“ за виждане през тъмнина и мъгла, докато тъмнината и мъглата криеха още опасности за мирния труд.