Публиката се изтегляше спокойно. За да не се създаде паника обаче, излизането ставаше прекалено бавно. Вътре все още имаше твърде много хора. А някои оставаха по местата си — очевидно предпочитаха да не се разкарват, макар че щяха да пропуснат представлението на открито. Когато повече зрители излязат, трябваше да им каже какво наистина става.
Кога щеше да избухне бомбата? Вероятно не веднага. Уиър нямаше да пропусне да изчака и най-закъснелите зрители да заемат местата си — за да причини повече смърт. Часът беше 14:10. Може би я беше нагласил за кръгъл час: 14.15 или 14.30.
И къде беше?
Кадески нямаше представа къде трябва да се постави такава бомба, за да причини повече поражения.
Той погледна към тълпата на изхода и забеляза силуета на Кейтрин, която му даваше знак да излиза.
Той обаче смяташе да остане. Щеше да направи всичко възможно, за да евакуира зрителите, дори ако се наложи, да ги изведе за ръце, да ги изрита… дори около него да се сипят горящи отломки. Щеше да ги спаси, до последния човек.
Кадески се усмихна широко, поклати глава и отново вдигна микрофона, за да увери публиката, че навън ги чака незабравимо преживяване. Изведнъж прозвуча силна музика. Той погледна към мястото на оркестъра. Музикантите бяха излезли — точно както беше наредил, — но диригентът седеше на компютъра и беше пуснал някакъв запис. Погледите им се срещнаха и Кадески кимна одобрително. Диригентът, цирков служител от старата школа, увеличи звука. Мелодията беше „Звезди и ивици завинаги“.
Амелия Сакс си проправи път сред тълпата и изтича на манежа. В цирка звучеше силен марш, Едуард Кадески държеше микрофон и ентусиазирано подканваше всички да излязат, за да видят блестящия номер навън — вероятно за да избегне паниката.
Добра идея, помисли си тя.
Сакс беше първият полицай, който влизаше. Воят на приближаващи сирени ѝ подсказваше, че скоро ще има и други. Тя обаче не искаше да чака никого, щеше да започне търсенето веднага. Огледа се, опита се да прецени най-подходящите места за залагане на запалителна бомба. За да вземе повече жертви, убиецът вероятно я беше сложил до някой леснозапалим материал близо до изхода.
Устройството (или устройствата) сигурно беше голямо. За разлика от динамита и пластичните експлозиви запалителните бомби са обемисти. Можеха да бъдат скрити под някой контейнер или в голям кашон. Или във варел. Тя забеляза една пластмасова кофа за боклук — вероятно побираше около сто и петдесет литра. Намираше се до самия главен вход и покрай нея бавно минаваха десетки хора. Под купола имаше двайсетина подобни кофи, идеални скривалища за запалителни бомби.
Тя изтича до най-близката. Не се боеше, че капакът може да е свързан с детонатор — месинговите стружки ги бяха довели до заключението, че престъпникът ще използва часовников механизъм. Извади фенерче и надникна в смрадливата кофа. Беше почти наполовина пълна с хартии, пликчета от пуканки и пластмасови чашки и дъното не се виждаше. Сакс леко помести кофата — беше твърде лека, за да съдържа дори три литра бензин.
Огледа се пак. Все още стотици хора бавно се изнизваха към вратите.
И ѝ оставаха още десетки пластмасови кофи за проверяване. Тя се насочи към следващата.
Изведнъж спря и присви очи. Под седалките близо до един от изходите имаше голям предмет, покрит с черно платно. Тя веднага си спомни за номера на Уиър, когато се беше скрил под парче плат. Каквото и да имаше под това платно, то оставаше на практика невидимо, а можеше да крие десетки литри бензин.
На двайсетина крачки от него се беше събрала голяма тълпа.
Навън воят на сирени се усили, сетне започна да заглъхва — колите явно вече спираха около цирка. Под купола започнаха да влизат полицаи и пожарникари. Тя показа значката си на най-близкия:
— Сапьорите дойдоха ли?
— Ще са тук след пет минути.
Тя кимна и му заръча да проверят кофите до една. Сетне се насочи към покрития с платно сандък.
И тогава се случи най-лошото.
Не експлозията. Паниката избухна като бомба.
Сакс не разбра какво я причини — вероятно полицейските коли навън и появата на пожарникарите. Сетне чу силно изплющяване. Този звук ѝ беше познат от вчера — идваше от голямото знаме с образа на Арлекин. Зрителите на изхода обаче явно си помислиха, че са изстрели, и се втурнаха навътре, затърсиха други пътища за изтегляне. Зазвучаха тревожни гласове.
Настъпи суматоха.
С викове хората се втурнаха към изходите. Сакс бе повалена от ужасената тълпа. Удари главата си в рамото на мъжа пред нея, почувства замайване. Крясъците се усилиха, чуха се викове за бомби, за терористи.