Виждате един от най-вълнуващите моменти в нашата професия, почитаема публика.
Дори илюзионистът не знае изхода на собственото си представление.
С униформа на пиколо, подобна на носените от персонала на „Ланам армс“ в Манхатън, Малерик мина по коридора на петнайсетия етаж на хотела. Носеше тежък поднос с куполообразен похлупак и ваза с огромно червено лале.
Всичко в него беше в хармония с обстановката, така че да не събуди подозрения. Самият Малерик имаше вид на услужлив пиколо. Свеждаше скромно поглед, когато се разминаваше с някого, усмихваше се любезно и пристъпваше леко.
Само едно го отличаваше от другите пикола в „Ланам“ — под металния поднос имаше не чиния с яйца на очи или сандвич, а инструменти за отваряне на ключалки и зареден автоматичен пистолет „Берета“ с наподобяващ салам заглушител.
— Харесва ли ви нашият хотел? — попита той една двойка.
Да, харесвал им и те му пожелаха приятен ден.
Той продължи, като кимаше и се усмихваше на малкото гости, прибиращи се по стаите си след обяда или излизащи да разглеждат забележителности в приятния пролетен следобед.
Мина покрай един прозорец, през който се виждаше Сентрал Парк. Почуди се какво ли става в момента под белия купол на „Сирк фантастик“, към който бе насочил вниманието на полицията с уликите, оставени на местата на убийствата.
Или по-скоро беше отклонил вниманието им натам.
Разсредоточаването е ключът към успеха на всеки фокус, а никой не беше толкова способен в това отношение, колкото Малерик, човека с милион лица, мъжа, който умееше да изниква от нищото и да изчезва като пламъка на духната свещичка.
Мъжът, който сам караше себе си да изчезне.
Полицията сигурно усилено търсеше бензинова бомба, защото очакваха циркът да се взриви всеки момент. Бомба обаче нямаше, за хилядите хора в цирка не съществуваше никаква опасност (освен риска да се изпотъпчат в безумната си паника).
В дъното на коридора Малерик погледна назад и се увери, че е сам. Бързо остави подноса на земята пред една врата и вдигна похлупака. Прибра пистолета в затварящия се с цип джоб на униформата си. Взе една отвертка, останалите сложи в джоба си.
Бързо развинти металната релса, позволяваща на прозореца да се отвори само на няколко сантиметра (хората използват всяка възможност да се самоубият), и го вдигна. Внимателно прибра отвертката в джоба си и затвори ципа. Излезе безшумно на перваза, на петдесет метра над земята.
Первазът беше широк петдесетина сантиметра. Макар че бе изпълнявал съвсем малко акробатически номера, Малерик имаше отлично чувство за равновесие. Запристъпя по тесния каменен ръб с лекотата, с която вървеше по улицата. След пет метра стигна до ъгъла на хотела и спря, загледа се към съседната сграда.
Това беше жилищна постройка, обърната към Източна Седемдесет и пета, нямаше первази, но имаше аварийна стълба на два метра от сегашното му място. Малерик хвърли малка кука към ръждясалата стълба и завърза въже около кръста си. Сетне скочи над бездънната пропаст. Приземи се на самата площадка на аварийния изход на крака, като котка.
Развърза въжето, изкачи се два етажа по-нагоре и спря до един прозорец на седемнайсетия етаж. Надникна вътре. Коридорът беше празен. Той остави пистолета и кесийката с инструменти на перваза и смъкна униформата на пиколо с едно движение. Остана по обикновен сив костюм, с бяла риза и вратовръзка. Закрепи пистолета на колана си и отново използва инструментите, за да отвори прозореца. Прескочи вътре.
Остана неподвижен за момент, за да си поеме въздух. Сетне тръгна по коридора към избрания апартамент. Спря до вратата, коленичи и отново извади инструментите. За три секунди отвори ключалката. След още пет — резето. Открехна вратата само толкова, колкото да види пантите, сетне им капна малко машинно масло, за да не скърцат. След броени секунди вече беше в дългия, тъмен коридор на апартамента. Бавно затвори вратата.
Огледа се.
На стената имаше няколко репродукции на Салвадор Дали, семейни снимки и най-впечатляващото — нескопосана детска рисунка на Ню Йорк с водни бои (отдолу беше написано името на художничката: Криси). До вратата имаше евтина масичка, под единия ѝ крак бе пъхната нагъната хартийка. В ъгъла на коридора стоеше ска със счупен автомат. Тапетите бяха стари и мръсни.
Малерик се ориентира по звука от телевизора в хола, сетне се вмъкна в една странична стаичка, чието основно обзавеждане се състоеше от детско пиано. Върху него стоеше отворен учебник, също носещ името „Криси“. Малерик имаше съвсем общи познания по музика, но когато разгърна учебника, забеляза, че произведението е доста трудно.