„Синдромът на фантома от операта…“
Той отново хвърли поглед към тялото на Райм:
— Ти как се чувстваше след нещастието, как приемаше мисълта, че никога вече няма да бъдеш полицай?
Райм стисна устни. Думите на убиеца обаче достигнаха целта си. Как се беше чувствал ли? Да, бе изпитвал същия гняв като Ерик Уиър. И наистина след нещастието беше престанал да прави разлика между добро и зло. „Защо да не стана престъпник? — беше си помислил в пристъп на лудост и депресия. — Мога да тълкувам уликите по-добре от всеки друг на света. Това означава, че мога и да ги пренареждам. В състояние съм да извършвам безупречни престъпления…“
В крайна сметка, разбира се, благодарение на хора като Тери Добинс, на лекари, колеги и на собствената си силна воля той се освободи от тези мисли. Но сега наистина знаеше за какво говори Уиър. Макар че и в миговете на най-голямо отчаяние не му беше хрумвало да отнеме човешки живот — освен своя.
— Продал си таланта си като наемник, така ли?
Уиър си даде сметка, че е загубил самообладание и е казал прекалено много. Затова замълча.
Сакс се поддаде на гнева си. Пристъпи към дъската и дръпна няколко снимки на жертвите. Завря ги пред лицето на Уиър и изкрещя:
— Убил си тези хора само за отвличане на вниманието?
Уиър издържа погледа ѝ. Сетне се огледа и се изсмя:
— Наистина ли си мислите, че можете да ме задържите в затвора? Знаете ли, че при един облог Хари Худини бил затворен гол в отделението за осъдените на смърт във Вашингтон. Избягал толкова бързо от килията си, че имал време да отвори всички други и да смени местата на останалите осъдени преди изтичане на времето за облога.
— Да, това е било преди много време — съгласи се Селито. — Сега затворите имат малко по-добра система за охрана. — Обърна се към Сакс и Райм: — Ще го заведа в централното управление. Да видим дали няма да се разприказва.
Когато тръгна към вратата обаче, Райм го спря:
— Чакай.
Гледаше таблицата на уликите.
— Какво? — попита Селито.
— Когато Лари Бърк го е арестувал, той се е освободил от белезниците.
— Да.
— Открихме слюнка, нали? Провери в устата му. Може да е скрил някое ключе.
— Нямам ключе. Наистина — побърза да каже Уиър.
Селито си сложи гумените ръкавици, дадени му от Мел Купър, и нареди:
— Отваряй устата. Ако ме ухапеш, ще ти изчезна топките. Ясно? Едно ухапване, и няма топки.
— Ясно.
Фокусника отвори уста. Селито я освети с фенерчето си. Бръкна и порови малко вътре.
— Нищо — заключи накрая.
— Има още едно място, където трябва да се провери — отбеляза Райм.
Селито изръмжа:
— Ще се погрижа да го проверят в управлението, Линк. Някои неща не бих правил и за пари.
Детективът отново понечи да изведе арестанта, но Кара извика:
— Чакай. Провери зъбите му. Подръпни ги един по един. Особено кътниците.
Уиър застина:
— Не можете да го направите.
— Отваряй устата — сопна се детективът. — О, и правилото за топките още важи.
Фокусника въздъхна:
— Десният горен кътник.
Селито и Райм се спогледаха. Сетне Селито бръкна в устата на престъпника и дръпна леко. Извади изкуствен зъб. В кухината имаше малка изкривена телчица. Той я остави в една стъклена паничка и върна зъба на мястото му.
— Доста е малка — отбеляза детективът. — Възможно ли е да я използва?
Кара огледа телчицата и заяви:
— О, с това може да отвори полицейски белезници за четири секунди.
— Голям си хитрец, Уиър. Хайде.
Престъпникът се вгледа в лицето на Кара и изсъска:
— Няма да те забравя. Гарантирам ти. Нали знаеш за П. Т. Слъбит? Обожавам фокусите му. Може да ти осигуря роля в частното си представление, когато се измъкна.
Селито се изсмя:
— Когато се измъкнеш?
Райм се замисли, сетне се обади:
— А, Лон. Когато ни каза за телчицата в зъба си, може да е било за отвличане на вниманието.
Кара кимна:
— И аз мисля така.
Уиър посърна. Селито отново се зае да го претърсва. Този път провери всички зъби. Намери подобна телчица в друг изкуствен зъб от лявата страна.
— Ще се погрижа да те сложат наистина на сигурно място — каза заплашително.
Извика един униформен полицай и го накара да окове краката на Уиър с още два чифта белезници.