Хобс трябваше да „стои на разположение“, в случай че потрябва на Уиър.
И очевидно този момент беше дошъл. Той набра номера на Барнс и в слушалката прозвуча едно рязко:
— Да?
— Аз съм.
Тъй като щатската полиция издирваше Барнс под дърво и камък, двамата се бяха разбрали да говорят възможно най-кратко.
— Трябва да направиш онова, за което говорихме в ресторанта — каза Барнс.
— Добре. Отивам при езерото.
— Да.
— Отивам при езерото и взимам въдицата.
— Да.
— Добре. Кога?
— Сега. Веднага.
— Дадено.
Барнс затвори рязко и Хобс смени омлета си с кафе и сандвич с бекон и яйца за вкъщи, с допълнително кетчуп. Когато Джеди Барнс каже „веднага“, това означава „веднага“ и точка.
Щом храната му стана готова, той излезе, качи се на пикапа си и потегли. Трябваше да се отбие през фургона си, да вземе стария „Додж“, регистриран под фалшиво име, и да отиде незабавно при „езерото“, което, разбира се, не беше никакво езеро, а определено място в Ню Йорк.
„Въдицата“ също не означаваше нищо, свързано с риболова.
Отново в Гробницата.
От едната страна на закованата за пода маса седеше мрачният Джо Рот, дундестият адвокат на Андрю Констабъл.
От другата бяха Чарлс Грейди и Роланд Бел. Амелия Сакс стоеше права. Смрадливата стая за разпити със замъглени стъкла възбуждаше клаустрофобията ѝ. Тя се клатеше нервно напред-назад.
Вратата се отвори и един надзирател въведе Констабъл, стегна ръцете му с белезници пред тялото. Сетне се завъртя и излезе.
— Не се получи — започна спокойно Грейди.
— Кое? — попита Констабъл. — За онзи глупак Суенсън ли става дума?
— Не, става дума за Ерик Уиър.
— Кой?
По лицето на затворника се изписа искрено учудване.
Прокурорът обясни за опита за покушение от бившия илюзионист Ерик Уиър.
— Не, не, не… Нямам нищо общо със Суенсън. И нямам нищо общо с това.
Затворникът се втренчи в издрасканата маса. Пред ръцете му имаше някакви надписи, изстъргани в сивата боя.
— Нали ви казах вече, Чарлс, някои мои познати от близкото минало се самозабравиха. Те гледат на вас и щатските власти като на врагове, съюзници на евреите, негрите и всички останали. Изкривяват думите ми и ме използват като извинение да действат против вас. Отново повтарям. Нямам нищо общо с това.
Рот се обърна към прокурора:
— Да не си играем, Чарлс. В момента пипате напосоки. Ако имате улики, свързващи клиента ви с разбиването…
— Този Уиър уби двама души вчера — и един полицай. Това го прави сериен престъпник.
Констабъл подскочи. Адвокатът му отбеляза хладно:
— Съжалявам за това, но забелязвам, че не предявявате някакви обвинения към клиента ми. Защото нямате никакви доказателства за връзка между него и Уиър, нали?
Грейди не коментира тези думи, а продължи:
— В момента преговаряме с Уиър да свидетелства.
Констабъл се обърна към Сакс. Изглеждаше безпомощен, гледаше я умолително. Може би очакваше да заговори с гласа на разума. Тя обаче запази мълчание, Бел също. Не беше тяхна работа да спорят със заподозрените. Детективът присъстваше, за да пази Грейди и да следи за информация, подсказваща за други замислени покушения. Сакс беше дошла да наблюдава Констабъл и да научи още подробности за него и неговата група, които да им помогнат за формулирането на обвиненията срещу Уиър.
Освен това този човек ѝ беше интересен — всички го смятаха за истински злодей, а той се държеше разумно и проявяваше пълно разбиране и дори загриженост за случилото се през последните няколко дни. Райм гледаше само уликите, нямаше търпение да изследва поведението и мисленето на престъпниците. Сакс обаче проявяваше голям интерес към въпросите на доброто и злото. Дали пред нея седеше невинен човек, или един бъдещ Хитлер?
Констабъл поклати глава:
— Вижте, няма логика да наемам хора да ви убиват. На ваше място ще дойде друг прокурор. Процесът пак ще се състои, но срещу мен ще има и обвинения за убийство. Защо да го правя? Каква причина имам да ви убивам?
— Защото сте негодник, убиец и…
Констабъл го прекъсна разпалено:
— Много неща преживях, господине. Арестуваха ме, унижиха ме пред близките ми, тук се отнасят зле към мен и пресата ме хули. А знаете ли кое е единственото ми престъпление? — Той погледна Грейди в очите. — Че задавах неудобни въпроси.