Накрая тя заговори:
— Промяна… Промяна… Колко вълнуваща е тя. Алхимията… превръщане на оловото в злато…
Показа една сребърна монета. Стисна я за миг в юмрук и когато отново разтвори длан, държеше златна монета. Кара я хвърли във въздуха и тя се превърна в дъжд от златисти конфети.
Последваха аплодисменти и весели възгласи.
— Промяна… Нощта… — Осветлението угасна за миг, но скоро отново светна. — … преминава в ден.
Кара бе облечена с подобно трико, само че златисто, със звезда, изрязана на гърдите. Райм се засмя на това бързо преобразяване.
— Животът… — В ръката ѝ се появи червена роза. — … се сменя със смърт… — Тя обгърна цветето с длан и когато я разтвори, то беше пожълтяло и изсъхнало. — … а тя отново става живот.
Увехналото растение някак си се смени с букет свежи цветя. Тя го хвърли към една радостна жена сред публиката. Райм чу изненадан шепот:
— Истински са!
Кара отпусна ръце край тялото си и погледна сериозно зрителите.
— Има една книга — заговори тържествено. — Една книга, написана преди хиляди години от римлянина Овидий. Тази книга се нарича „Метаморфози“. Метаморфози, както когато гъсеницата се превръща в…
Тя отвори ръка и от нея изхвърча пеперуда.
Райм беше учил четири години латински. Спомняше си с каква мъка бе сричал произведението на Овидий. Какво бе намислила Кара? Да чете лекция по антична литература пред публика от домакини и деца, които се интересуват само от електронни игри? (Макар че прилепналият по тялото ѝ костюм без съмнение привличаше вниманието на всяко по-голямо момче в залата.)
Тя продължи:
— „Метаморфози“… Това е една книга за промяната. За това — как хората се превръщат в други хора, в животни, дървета и неодушевени предмети. Някои от разказите на Овидий са трагични, но всичките имат едно общо нещо. — Тя замълча за миг и добави с по-висок глас: — Магията!
И изчезна с ярък блясък в облак дим.
През следващите четирийсет минути Кара омагьосваше публиката със серия от илюзии, основани на различните поеми в книгата. Райм съвсем се отказа да следи движенията ѝ. Разказът ѝ го заплени напълно. Ала дори да не се беше поддал на чара ѝ и да следеше най-внимателно ръцете ѝ, той пак нямаше да разкрие метода на нито един от триковете ѝ. След бурни аплодисменти и един бис, през който тя бързо се преобрази в слабичка възрастна жена и отново придоби истинския си вид, Кара напусна сцената. Появи се след пет минути по дънки и бяла блуза и слезе сред публиката, за да поздрави приятелите си.
Друг продавач от магазина беше сложил масичка с вино, кафе, безалкохолни и бисквити.
— Няма ли уиски? — попита Райм.
— Съжалявам, не — отвърна брадатият младеж.
Сакс взе чаша вино и кимна на Кара, която се присъедини към тях.
— Хей, това е чудесно — възкликна младата жена. — Не ви очаквах.
— Какво да кажа? — отвърна на свой ред Сакс. — Беше фантастично.
— Отлично представление — похвали я Райм, като гледаше към масичката с напитките. — Том, дали няма да се намери някакво уиски тук?
Том се обърна към Кара:
— Не можеш да му угодиш. — Взе две чаши вино, пъхна в едната сламка и я постави пред работодателя си. — Или това, или нищо, Линкълн.
Райм отпи глътка и отбеляза:
— Последният номер с преобразяването ми хареса. Не го очаквах. Дори се разтревожих да не се превърнеш в пеперуда накрая.
— И правилно. Нали помниш, от мен можеш да очакваш неочакваното.
— Кара — намеси се Сакс, — защо не опиташ в „Сирк фантастик“?
Илюзионистката се засмя, но не отговори.
— Не, наистина. Представлението ти беше отлично — настоя полицайката.
— Всяко нещо с времето си — замислено отвърна момичето. — Няма закъде да бързам.
— Хайде да хапнем яйца на очи — предложи Том. — Няма да са, както аз ги правя, но умирам от глад. Джейнин, идваш ли с нас?
Едрата жена отговори, че ще ѝ бъде много приятно, и предложи едно ресторантче наблизо.
Кара обаче отказа с оправданието, че трябвало да поработи още и да упражни някои от фокусите, които не била изпълнила много добре по време на представлението.
— Стига, момиче — намръщи се сестрата. — Каква ти работа?
— Само за един-два часа. Приятелят на господин Балзак ще дава представление тази вечер и той ще затвори магазина рано, за да отиде да гледа.
Сетне илюзионистката прегърна Сакс и ѝ каза довиждане. Размениха си телефонните номера и си обещаха скоро да се видят. Райм отново ѝ благодари: