Вътре Хобс извади пушката си, монтира ѝ оптичния мерник и погледна през него към улицата. Мястото беше идеално. Нямаше начин да пропусне.
В интерес на истината обаче той беше малко нервен.
Не го тревожеше самото убийство — това беше лесно. Загрижен бе за измъкването си след това. Той обичаше живота в Кантон фолс, обичаше да разказва библейски истории на децата, обичаше да ловува, да лови риба, да излиза с приятелите си. Дори Синди понякога му доставяше удоволствие, стига да е в подходящо настроение и да си пийне.
В плана на Магьосника Уиър бе предвидено и бягството му.
Когато Грейди се появи, Хобс щеше да изстреля пет куршума един след друг през запечатания прозорец. Първият изстрел щеше да счупи стъклото и куршумът можеше да се отклони, но останалите щяха да бъдат смъртоносни. Сетне Хобс трябваше да отвори вратата на аварийния изход — но не да излиза оттам. Това било, за да отклони вниманието на полицията от истинския му път за бягство. Щеше да се върне в подземния паркинг. Там бе оставил стария си додж на едно място за инвалиди. Трябваше да се вмъкне в багажника му. По някое време, може би още през нощта, но най-вероятно на следващия ден, колата щеше да бъде вдигната и откарана за нарушение на реда на паркинга.
Фирмите, занимаващи се с извозването на неправилно спрени коли, бяха частни и служителите им нямаха право да отварят нито самите автомобили, нито багажниците им. Така колата щеше да бъде изкарана от сградата. Когато реши, че е безопасно, Хобс щеше да излезе и да се върне в Кантон фолс. В багажника имаше достатъчно храна и вода и един буркан, в който да ходи по малка нужда.
Планът беше хитър.
И като благословен отмъстител на Господ Хобс щеше да положи всички усилия, за да го изпълни.
Докато се целеше в случайните минувачи, за да нагласи мерника си, Хобс се замисли, че господин Уиър вероятно е бил дяволски добър фокусник. Почуди се дали след края на всичко това илюзионистът няма да се съгласи да отиде в Кантон фолс и да даде представление за малчуганите.
Във всеки случай, реши той, можеше да измисли някаква история как Исус владеел фокуснически трикове и карал римляните и неверниците да изчезват.
Потеше се;
Садени струйки се стичаха по гърба и под мишниците на Амелия Сакс.
Страхът я смразяваше.
„Отваряй си очите…“
Тя зави в поредния тъмен коридор на съда с ръка на оръжието.
„… гърба си опазѝ“
„Бъди сигурен, Райм. Но от кого да го пазя? От петдесетгодишен слаб мъж, който може да има брада или да няма? От възрастна жена с униформа на продавачка в барчето? От работник, нощен пазач, чистач, полицай, лекар, готвач, пожарникар, медицинска сестра? От всеки от десетките хора, които имат основателна причина да бъдат тук в неделя?
Кой, кой, кой?“
Радиостанцията ѝ изпращя. Беше Селито:
— На третия етаж съм, Амелия. Тук няма нищо.
— Аз съм в мазето. Проверих десетина души. Документите им са истински, но той е планирал това със седмици. Който знае дали не си е направил и фалшиви документи.
— Качвам се на четвъртия.
Прекъснаха и тя продължи да търси. Мина през още няколко коридора. Покрай десетки врати. Всичките бяха заключени.
Такива прости ключалки обаче не означаваха нищо за него. Можеше да ги отвори за секунди и да се скрие в някой тъмен килер или склад. Можеше да се добере до кабинетите на съдиите и да се крие там до понеделник. Можеше да се промъкне през железните врати в подземието и така да си осигури достъп до други сгради в центъра на Манхатън и до метрото.
Тя зави зад поредния ъгъл и навлезе в следващия тъмен коридор. Проверяваше всички врати по пътя си. Една от тях бе отключена.
Ако той се криеше в килера, вероятно вече я беше чул, затова трябваше да действа бързо. Тя изрита вратата, вдигна фенера, готова да отскочи вляво, ако види дуло на оръжие (стрелците, които си служат с дясната ръка, имат склонност да насочват оръжието си вляво, когато са изненадани, така изпращат куршума към дясната ти страна, ако стоиш срещу тях).
От леко приклекналата поза коленете я боляха. Тя освети стаичката. Имаше няколко кашони и шкафчета. Нищо друго. Когато се обръщаше да си тръгне обаче, тя си спомни, че при едно от престъпленията убиецът се беше скрил под парче черен плат. Затова отново внимателно огледа стаята.