Изведнъж почувства леко докосване по врата си.
Дъхът ѝ секна и тя се извъртя рязко — над главата ѝ се поклащаше прашна паяжина.
Върна се в коридора.
Мина покрай още заключени врати. Още задънени улици.
Чу стъпки. Към нея се приближи плешив мъж около шейсетте в униформа на нощен пазач, носеше документ с автентичен вид. Кимна ѝ и отмина. Беше по-висок от Уиър, затова тя го удостои само с кратък поглед.
После обаче си помисли, че сигурно има начин илюзионистът да промени и ръста си.
Бързо се извъртя.
Мъжът беше изчезнал. Пред нея се простираше дълъг празен коридор. Или привидно празен коридор. Тя си спомни парчето плат, под което се беше крил Фокусника, преди да убие Светлана Расникова, огледалото при убийството на Тони Калвърт. Скована от напрежение, Сакс извади пистолета си и тръгна към мястото, където бе изчезнал пазачът — или мнимият пазач.
Къде?
Къде е Уиър?
Роланд Бел тичаше по Сентър Стрийт и се оглеждаше. Коли, камиони, колички с хотдог, младежи, работещи без почивка в адвокатски кантори или инвеститорски къщи, пияни, хора с кучета, хора с пазарски чанти, десетки нюйоркчани, които сноват по манхатънските улици в слънце и в дъжд, защото просто градът ги тегли навън.
Къде?
За Бел животът бе като престрелка. Беше израснал в района на Олбамарл Саунд в Южна Каролина, където оръжията бяха важни за оцеляването, не просто лъскави украшения, и бе научен да ги уважава. Едно от основните правила при стрелбата беше съсредоточаването. Дори лесни изстрели — по хартиена мишена или по елен — могат да бъдат опасни, ако цялото ти внимание не е съсредоточено в целта.
Е, в живота беше същото.
И Бел знаеше, че каквото и да става в момента в Гробницата, той трябва да се съсредоточи само върху своята задача — да охранява Чарлс Грейди.
Амелия Сакс бе докладвала, че проверява всеки, когото срещне в сградата на съда, независимо от възрастта, ръста и расата (току-що бе догонила и проверила документите на някакъв плешив пазач, който бил много по-висок от Уиър). Беше претърсила мазето на едното крило на постройката и сега започваше другото.
Отрядите на Селито и Бо Хауман още претърсваха горните етажи. Към издирването се беше присъединил не друг, а самият Андрю Констабъл, който проверявал следи, водещи към Уиър, в провинцията. Е, това вече би било уникален случай, замисли се Бел — ако обвиненият в опит за убийство открие истинския убиец.
Бел продължи да оглежда колите наоколо, готов да извади двата си пистолета. Беше стигнал до извода, че е най-логично Грейди да бъде нападнат на улицата, преди да влезе в сградата, откъдето имаше по-малка възможност за бягство. Съмняваше се убийците да са замислили самоубийствена мисия — не се вписваше в профила им. Вероятно щяха да използват момента, след като Грейди слезе от колата си и преди да влезе в сградата на съда. Там щеше да е лесна мишена — на практика нямаше как да се скрие.
Къде е Уиър?
И още по-важно, къде е Грейди?
Съпругата на прокурора бе казала, че е взел личната си кола, не служебната. Бел беше наредил веднага да се започне издирване на волвото, но засега нямаше никакъв резултат.
Той отново огледа улицата, завъртя се. Вдигна очи към сградата от другата страна, нова постройка, приютила няколко държавни служби, с десетки прозорци, гледащи към Сентър Стрийт. Бел бе участвал в кратка акция за спасяване на заложници там и знаеше, че на практика сега би трябвало да е празна. Идеално скривалище за убиеца.
Улицата обаче също беше подходяща, похитителите можеха да стрелят от преминаваща кола.
Къде, къде?
Роланд Бел си спомни времето, когато беше ходил на лов с баща си в Грейт Дизмал Суомп в Южна Вирджиния. Един глиган ги бе нападнал и баща му го рани. Животното изчезна в храсталака. Баща му въздъхна и каза:
— Трябва да го гътнем. Не можем да оставим животното ранено.
— Ама той ни нападна — възрази момчето.
— Виж сега, сине, това е неговият дом. Ние сме натрапници, не той. Това обаче не е важно. Тук не става въпрос за справедливост. Трябва да го намерим, ако ще да го търсим цял ден. Не за да прекратим мъките му, а защото сега той е два пъти по-опасен.
Малкият Роланд огледа гъстите тръстики и храсталаци, простиращи се с километри във всички посоки.
— Ама той може да е навсякъде, татко.
Баща му се засмя мрачно:
— О, не се бой, че няма да го намерим. Той ще ни открие. Дръж пръста си на спусъка, сине. Може да се наложи да стреляш бързо. Готов ли си?
— Да, татко.
Бел огледа за пореден път автомобилите, уличките, близките сгради.