Още няколко минути — докато го освободят.
„Свобода…“
Това беше основната цел на Ерик Уиър.
Най-добрият приятел на Констабъл, Джеди Барнс, вторият мъж в командването на Патриотичния съюз, бе наел Уиър не да убие Грейди, а да освободи затворника от силно охранявания нюйоркски градски арест, да го преведе по Моста на въздишките и да го закара на сигурно място в Ню Инглънд, където групата щеше да продължи войната си срещу нечестивите, нечистите и непълноценните. Мисията за прочистване на родината от черни, обратни, рязани, цигани, чужденци — от „онези“, за които Констабъл говореше всяка седмица на събранията им и пишеше в уебсайтовете, посещавани от хиляди умно разсъждаващи хора в цялата страна.
Констабъл се изправи, приближи се до вратата и погледна навън. Надзирателите не подозираха какво се е случило в стаята.
Затворникът се замисли, че би трябвало да има някакво оръжие, затова взе един метален автоматичен молив от джоба на кървавата риза на адвоката. Уви единия му край в чорапа си, за да не се нарани. Щеше да използва острия край на молива като нож.
Седна отново срещу Рот и зачака. Замисли се за плана на Уиър, или Магьосника, както го наричаше Барнс. Това беше истински шедьовър, включващ десетки илюзионистически номера. Имитация и двойно блъфиране, внимателна преценка на времето, хитро отклоняване на вниманието. Всичко започна с идеята, че полицията трябва да повярва, че съществува заговор срещу Грейди. Преподобният Ралф Суенсън щеше да направи първото покушение. Осуетеният опит за убийство щеше да убеди полицията в опасността, грозяща живота на прокурора, и да притъпи бдителността ѝ за други престъпления — като организираното бягство от затвора.
Сетне Уиър щеше сам да се набута в ръцете на полицията при втори опит за убийство и така да проникне в ареста.
Междувременно Констабъл също трябваше да отвлече вниманието. Щеше да убеди ченгетата в невинността си и да подмами Грейди в сградата на съда с обещание да даде показания срещу Барнс и съучастниците му. Констабъл дори щеше да се опита да им помогне в издирването на илюзиониста — и така допълнително да ги заблуди, а в същото време да получи възможност да съобщи на Барнс местонахождението си. Този информация веднага щеше да бъде предадена на Уиър.
Когато Грейди се появи, Хобс Уентуърт щеше да направи опит да го убие, но дали ще успее, нямаше значение. Целта бе да отвлече вниманието на полицията от сградата на ареста. Сетне Уиър — свободно разхождащ се в сградата след симулирането на собствената си смърт — щеше да се промъкне, да убие надзирателите и да измъкне Констабъл.
Имаше още една част от плана — възможност, която Констабъл чакаше от седмици. Джеди Барнс му беше казал:
— Ти трябва да се погрижиш за адвоката си.
— В какъв смисъл?
— Уиър каза, че зависи от теб. Просто трябва да се погрижиш Рот да не пречи.
Сега, като гледаше кръвта, стичаща се от устата на адвоката, той си помисли: „Е, ще се погрижа добре за евреина.“
Констабъл се чудеше как Уиър смята да убие надзирателите, как щеше да се маскира, как щяха да се измъкнат. В уреченото време той чу бръмченето на външната врата.
О, колесницата на освобождението му идваше.
Констабъл извлече Рот в ъгъла на стаята. Замисли се дали да не го убие сега, като стъпи на врата му. Предполагаше обаче, че Уиър има пистолет със заглушител. Или нож. Можеше да го направи с това оръжие.
Чу изщракването на ключалката. Вратата се отвори.
За миг Констабъл си помисли: „Удивително! Уиър се е предрешил като жена.“
Сетне обаче я позна — червенокосата полицайка, която беше с детектив Бел предния ден.
— Има пострадал — извика тя, щом зърна Рот. — Обадете се на Бърза помощ!
Зад нея единият надзирател вдигна телефона, а другият натисна червения бутон на алармата.
„Какво става? — недоумяваше Констабъл. — Къде е Уиър?“
Отново погледна жената и видя спрей със сълзотворен газ, единственото разрешено средство за самозащита в ареста. Умът му работеше бързо; той се хвана за корема и застена:
— Някакъв мъж проникна в стаята! Друг затворник! Опита се да ни убие! — Държеше острия молив скрит между дланта и корема си. — Ранен съм. Наръгаха ме.