— Къде отиде, след като влезе?
— Направо в хола. Изненада всички.
— Значи е имал време да остави шоколада в кухнята.
— Не, не и в кухнята. Двамата с Лон бяха там.
— В коя друга стая може да е влизал?
Бел зададе въпроса на Грейди и жена му.
— Какво става, Роланд? — попита прокурорът.
— Линкълн е открил нови улики и смята, че Уиър може би се е опитал да внесе отрова в дома ви. Инжектирал я е в някакво шоколадче. Не сме сигурни, но…
— Шоколадче ли? — попита тих глас.
Всички се обърнаха към момиченцето, взряло се в детектива с разширени от страх очи.
— Криси? — попита майка ѝ. — Какво има?
— Шоколадче ли? — прошепна отново детето.
От ръката ѝ падна хартиена обвивка; и тя заплака.
Бел стоеше пред сградата, в която се намираше апартаментът на Чарлс Грейди, и се вглеждаше в лицата на минувачите.
По тротоара вървяха десетки хора.
Дали един от тях не беше Уиър?
Или някой друг от проклетия Патриотичен съюз?
Линейката пристигна и от нея скочиха двама санитари. Преди обаче да ги допусне вътре, детективът провери документите им.
— За какво е всичко това? — попита обидено единият.
Бел не му отговори, а извика:
— Добре, изнесете я.
Огледа колите на улицата, минувачите, прозорците на близките сгради. Когато се увери, че е чисто, изсвири на Луис Мартинес и едрият полицай изведе детето и го качи в линейката заедно с майка му.
Криси още не показваше симптоми на отравяне, но беше пребледняла и плачеше. Бе изяла някакво шоколадче с ментов крем, което се беше появило по неизвестен начин в музикалната стая. Бел бе сигурен, че е оставено от Уиър. За детектива това беше най-голямото злодеяние — убийството на деца — и макар че за момент се бе поддал на сладките приказки на Констабъл, сега ясно си даваше сметка за пълната безскрупулност на хората от Патриотичния съюз.
Културни различия ли? Расово разделение? Не. Хората се деляха само по един признак — на добри и злодеи.
Ако момиченцето умре, Бел лично щеше да се погрижи и Уиър, и Констабъл да получат заслуженото наказание за делата си — смъртоносна инжекция.
— Не се бой, миличка — каза той на Криси, докато един от санитарите измерваше кръвното ѝ налягане. — Всичко ще се оправи.
Момиченцето изхлипа. Той погледна майката, чието загрижено изражение не можеше да скрие ужасяващата тревога.
Детективът се свърза с болницата, към която ги караха.
— Пристигаме след две минути — каза на главната лекарка. — Слушайте внимателно. Искам кабинетът за лечение на отравяния и пътят към него да бъдат разчистени. Не искам никой да се мотае наоколо, ако няма служебен пропуск.
— Не е възможно, детективе. Това е много оживено крило на болницата.
— По този въпрос съм бетон, госпожо.
— Какво сте?
— Непоклатим. Един въоръжен престъпник се опитва да убие момичето и родителите му. Ако видя някого без служебен пропуск, моментално ще го арестувам.
— Това е спешно отделение, детективе — отвърна упорито жената. — Знаете ли колко хора има пред мен сега?
— Не знам, госпожо, но си представете всички тези хора легнали на земята и с белезници. Такава ще бъде гледката, ако не се разкарат, преди да се появим. А това ще бъде след две минути.
43.
— Случаите сменят цвета си.
Чарлс Грейди седеше прегърбен на един оранжев пластмасов стол в чакалнята на спешното отделение и гледаше втренчено зеления линолеум, изтъркан от краката на хиляди отчаяни хора.
— Криминалните случаи имам предвид.
Роланд Бел седеше до него. Огромното тяло на Луис закриваше близката врата. На входа на оживения коридор стоеше друг член на Отряда за бързо реагиране, Греъм Уилсън, хубав мъж с остър поглед, който забелязваше скрити оръжия, сякаш имаше рентгенови очи.
Съпругата на Грейди и други двама полицаи бяха придружили Криси в самото спешно отделение.
— Навремето имах един преподавател — продължи Грейди. — Беше прокурор, после съдия. Веднъж ни каза, че през цялата си практика не е виждал нито един черно-бял случай. Всичките били с различни разцветки на сивото. Имало много тъмносиво или много светлосиво. Но всичките били сиви.
Бел погледна по коридора към импровизираната чакалня, оградена от дежурната сестра за наранените скейтбордисти и велосипедисти. Както бе наредил, тази част на болницата беше разчистена.
— Когато обаче лично си замесен в случая, той променя цвета си. Става черно-бял. Независимо дали си обвинител, или защитник, сивото изчезва. Твоята страна става само бяла, а другата — сто процента черна. Добро и зло. Преподавателят ми казваше, че трябва да се пазим от това. Трябва да си напомняме, че случаите всъщност са сиви.