През изпълнителската си кариера той рядко бе имал сценична треска. Когато знаеш номера си, когато си се упражнявал достатъчно, от какво има да се притесняваш? Сега обаче се чувстваше нервен. Всичко бе толкова добре планирано, та той беше сигурен, че представлението ще мине според плана. Огледа купола в последните няколко минути на съществуването му и видя два силуета точно пред големия товарен вход, през който беше вкарал линейката. Мъж и млада жена. Разговаряха, доближили глави заради силната музика.
Да! Мъжът беше Кадески. Малерик се опасяваше, че директорът няма да дойде за взрива. Жената бе онази, която беше видял у Линкълн Райм. Момичето с късата коса.
„Аз съм илюзионистка…“
„Така само си мислиш“ — рече си подигравателно Малерик.
Кадески посочи към входа и двамата влязоха. Малерик изчисли, че не би трябвало да са на повече от десетина крачки от линейката.
Погледна часовника си. Почти беше време.
А сега, приятели, почитаема публика…
Точно в девет часа входът на купола избълва огнен език. След миг пламъците плъзнаха по брезента, поглъщайки пейки, публика, декори. Музиката секна рязко и се смени с писъци; тъмни кълба дим заизлизаха от върха на купола.
Той се наведе напред, хипнотизиран от гледката.
Димът се сгъсти, писъците се усилиха.
Малерик с мъка се сдържа да не се усмихне неестествено и отправи мълчалива молитва. Той не вярваше в никое божество; отправи благодарността си към духа на Хари Худини, неговия идол и светец за всички илюзионисти.
Наоколо зазвучаха възгласи на уплаха и викове, минувачите около него се втурнаха да помагат. Малерик изчака още малко, но знаеше, че паркът скоро ще се изпълни с полицаи. Със загрижен вид той извади мобилния си телефон и си даде вид, че се обажда в пожарната. Така се оттегли към улицата. Все пак не се сдържа да не погледне за последен път. Обърна се и се взря в големите знамена пред купола, полузакрити от дима. На едното от тях Арлекин протягаше напред разтворените си длани.
Гледайте, почитаема публика, в ръцете ми няма нищо.
Само че също като фокусник Арлекин държеше нещо — нещо скрито между пръстите му.
И единствено Малерик знаеше какво е то.
Коварният Арлекин криеше смърт.
Трета част
Да разкриеш чалъма
Неделя, 18 април — четвъртък, 22 април
За да бъде добър илюзионист, изпълнителят трябва да представи илюзията по такъв начин, че не само да удиви зрителите, а и дълбоко да ги трогне.
46.
Амелия Сакс летеше със 130 километра в час по Уестсайд Драйв към Сентрал Парк.
За разлика от магистрален път „Франклин Делано Рузвелт“, тук има много светофари, а след Четиринайсета улица следва остър завой, където шевролетът поднесе и вратата му се остърга в бетонните ограничители.
Убиецът ги беше измамил с поредния си гениален ход. Целта на Уиър не беше нито убийството на Грейди, нито бягството на Андрю Констабъл; те бяха само за отвличане на вниманието, Фокусника преследваше целта, която бяха отхвърлили предишния ден като прекалено очевидна — „Сирк фантастик“.
Сакс тъкмо се канеше да нахълта в едно от последните възможни скривалища в сградата на градския арест, когато Райм позвъни и ѝ разказа за случилото се. Лон Селито и Роланд Бел се бяха насочили към цирка, Мел Купър също бе изтичал да помага. Бо Хауман с няколко екипа от Отряда за бързо реагиране също беше тръгнал натам. Имаха нужда от всеки човек и Райм ѝ нареди веднага да тръгва за местопроизшествието.
— Разбрано — рече тя и затвори телефона.
Обърна се и се затича към изхода, но преди това изрита вратата, пред която стоеше.
За всеки случай.
Помещението беше съвсем празно, съвършено тихо — ако не се смята подигравателният смях на убиеца във въображението ѝ.
Пет минути по-късно Сакс вече седеше в шевролета и натискаше педала на газта до пода.
Светофарът на Двайсет и трета улица светеше червено, но движението не беше голямо и тя премина, разчитайки повече на бързината на реакциите си и спирачките, отколкото на съвестта на гражданите, които би трябвало да ѝ направят път при вида на синята сигнална лампа.
Когато премина кръстовището, тя отново натисна педала докрай и автомобилът бързо ускори до сто и двайсет. Сакс вдигна радиостанцията си, обади се на Райм и го попита какво точно очаква от нея.
Малерик се измъкна бавно от парка, обратно на повечето хора, които тичаха към горящия цирк.