— Аз ли?
— О, нямам предвид тези глупости за някакви заговори. Говоря за онова, което наистина правим.
— Андрю, много говориш — намеси се адвокатът.
— Искам просто да си побъбря с този човек, Джо. — Затворникът отново се обърна към Бел: — Е?
— За какво по-точно става дума?
Макар да произхождаше от известните с расистките си предубеждения южни щати, Бел не реагира по очаквания начин. Констабъл продължи:
— За правата на отделните щати, на работническата класа, по-големи правомощия на местните власти пред федералните. Посетете някой път уеб-страницата ни, детективе. — Той се засмя. — Хората очакват да видят пречупени кръстове. Вместо това виждат въжделенията на Томас Джеферсън и Джордж Мейсън.
Бел не коментира; в помещението настъпи неловко мълчание. Затворникът поклати глава, сетне се усмихна смутено:
— За Бога, извинете ме… Понякога просто не мога да се спра… с тези смешни проповеди. Да видя малко хора, и гледайте какво става: започвам да ставам досаден.
— Хайде — подкани го надзирателят.
— Добре — отвърна затворникът.
Кимна на Сакс и Бел и тръгна по коридора. Веригите му подрънкваха. Адвокатът кимна на прокурора — двама противници, които се уважаваха, но въпреки това се пазеха един от друг — и излезе.
След малко Грейди, Бел и Сакс го последваха.
— Не ми прилича на чудовище — отбеляза полицайката. — В какво е обвинен?
— Неколцина агенти от Бюрото по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия, работещи под прикритие, надушиха за заговора, организиран от Констабъл — обясни Грейди. — Хората му трябвало да подмамват щатската полиция в отдалечени райони на окръга с фалшиви сигнали на спешния телефон. Ако се появят чернокожи полицаи, щели да ги отвлекат, да ги съблекат и да ги линчуват. О, имало предложения и за кастрация.
Сакс, която се беше занимавала с не едно зловещо престъпление, примигна удивено:
— Сериозно?
Грейди кимна:
— И това — за начало. Изглежда, линчуването е само част от много по-голям план. Надявали са се, че ако убият достатъчно полицаи и обесените бъдат показани по телевизията, чернокожите ще се вдигнат на бунт. Това щяло да даде на белите в цялата страна шанс да вземат нещата в свои ръце и да ги избият. Надявали се латиноамериканците и азиатците да се присъединят към безредиците, за да унищожат и тях.
— През двайсет и първи век?
— Невероятно, но факт.
Бел кимна на Луис:
— Оставям го на теб. Дръж си очите отворени.
— Имай ми доверие — отвърна другият детектив.
Грейди и едрият му телохранител излязоха. Бел и Сакс взеха оръжията си от охраната. Докато минаваха по Моста на въздишките към съда, Сакс разказа на детектива за Фокусника и жертвите му.
При вестта за жестоката смърт на Антъни Калвърт Бел присви очи.
— Мотив?
— Не знаем.
— Обща схема?
— Също.
— Как изглежда престъпникът?
— Нищо определено.
— Нищо ли?
— Мислим, че е бял мъж, среден на ръст.
— Значи никой не го е видял добре?
— Всъщност много хора са го видели. Само че първият път е бил тъмнокос мъж с брада, около петдесетте. След това се появил като плешив чистач около шейсетте. А третия път бил седемдесетгодишна жена.
Бел очакваше тя да се засмее, мислеше, че се шегува. Тъй като Сакс запази сериозно изражение, той попита:
— Без майтап?
— За съжаление говоря напълно сериозно, Роланд.
— Аз съм добър стрелец — рече той; поклати глава и потупа пистолета на десния си хълбок. — Но се нуждая от мишена.
„Да се надяваме, че скоро ще я имаш“ — помисли си Сакс.
12.
Уликите бяха донесени и Мел Купър подреждаше пликчетата и епруветките в лабораторията на Райм.
Селито току-що се беше върнал от трудното заседание в Голямата сграда по случая с Фокусника. Заместник-комисарят и кметът искаха подробности за хода на разследването, в което нито имаше напредък, нито се знаеха подробности.
Райм бе получил данните за украинските артисти в „Сирк фантастик“ — те нямаха досиета. Двамата полицаи, оставени при цирка, също докладваха, че не са забелязали нищо подозрително.
След малко Сакс и Роланд Бел също влязоха в стаята. Когато Селито получи заповед да включи още някого в разследването, Райм веднага предложи Бел. Харесваше идеята такъв опитен в полевите операции полицай да придружава Сакс при огледите.
Новодошлият поздрави останалите, само Кара му беше непозната. Тя отговори на изпитателния му поглед с думите: