— Аз съм като него. — Кимна към Райм. — Един вид консултант.
— Приятно ми е — измърмори Бел и се втренчи в трите монети, които тя разсеяно премяташе между пръстите си.
Преди Сакс и Купър да пристъпят към анализа на уликите, Райм попита:
— Кой е убитият?
— Казва се Антъни Калвърт. На трийсет и две години. Неженен. Е, в случая неомъжен.
— Някаква връзка със студентката от консерваторията?
— Изглежда, не — отвърна Селито. — Бединг и Сол проверяват.
— Професия? — попита Купър.
— Гримьор на Бродуей.
„Първата беше студентка по музика — замисли се Райм. — Първо хетеросексуална жена, сега гей. Живели и работили в различни квартали. Каква връзка може да има между двете убийства?“
— Наркотици? — попита на глас.
— Не — отвърна Сакс. — Поне не намерихме в жилището му… Ето какво му се е случило.
Тя отиде до бялата дъска и закачи снимките на трупа. Райм се приближи с количката си и се вгледа в зловещите фотографии.
— Извратен негодник — измърмори вяло Селито.
— Оръжие на убийството? — попита Бел.
— Прилича ми на трион — отбеляза Купър, като разгледа отблизо раните.
Бел, видял достатъчно жестоки убийства — както в Северна Каролина, така и тук, поклати глава:
— Лоша работа.
Райм продължи да се взира в снимките. Изведнъж чу силно свистене до себе си. Обърна се и видя Кара. Звукът идваше от учестеното ѝ дишане. Тя се взираше в снимките на трупа. Прокара несъзнателно ръка през късата си коса, очите ѝ се бяха налели със сълзи. Брадичката ѝ трепереше. Тя се извърна.
— Добре ли…? — понечи да попита Сакс.
Кара вдигна ръка, затвори очи, пое си дълбоко въздух.
По изражението на болка върху лицето ѝ Райм разбра, че това ѝ е дошло прекалено много, че е на път да се откаже. В неговия свят — света на криминалните разследвания — тези ужасни сцени бяха нещо обичайно; в нейния — не. В професията ѝ опасностите бяха въображаеми, затова не можеше да се очаква тя да издържи това. Жалко, защото те наистина се нуждаеха от помощта ѝ. Виждайки ужаса на лицето ѝ обаче, той си даде сметка, че не могат да я подлагат повече на тези изпитания. Почуди се дали няма да повърне.
Сакс пристъпи към нея, но Райм я спря с поглед. Знаеше, че момичето няма да издържи повече, и не искаше да я принуждава да остане.
Само че грешеше.
Кара си пое дълбоко въздух — като гмуркачка, преди да се потопи — и отново се обърна към дъската с решително изражение. Просто се беше подготвила да приеме жестоката реалност. Огледа внимателно снимките и каза:
— П. Т. Слъбит.
— Това някой илюзионист ли е? — попита Сакс.
Кара кимна:
— Господин Балзак е изпълнявал някои от номерата му. Живял е в началото на двайсети век. Създал е и този номер. Нарича се „Прерязаната жена“. Изпълнява се по същия начин. Жената се връзва. Използва се трион. Разликата е, че при това изпълнение е използвал мъж. — Тя примигна и бързо се поправи: — Имах предвид престъпление.
— Много ли хора го изпълняват? — поинтересува се Райм.
— Да. Това е известен трик. Дори по-популярен от „Изчезнатият човек“. Всеки с поне малко познания по илюзионизъм го знае.
Райм очакваше този обезкуражителен отговор, но каза:
— Запиши го все пак, Том. — Обърна се към Сакс: — Добре, кажи сега какво е станало у Калвърт.
— Жертвата е излязла през задния вход на сградата. Според съседите това му било навик. Излязъл на уличката и видял това. — Тя посочи един плик. — Черно коте играчка.
Кара погледна предмета:
— Това е механична кукла. Робот. Имитация. Като нож с прибиращо се острие или чаша с двойно дъно.
Тя натисна едно копче и играчката се раздвижи, измяука като истинска.
— Калвърт е видял котето и се е приближил. Може би си е помислил, че животното е ранено — продължи Сакс. — Тогава Фокусника го нападнал.
— Източник? — попита Райм.
— „Синг-лу“, Хонконг. Проверих в сайта им. Играчките се продават в стотици магазини из цялата страна.
Райм въздъхна:
— Прекалено обичайно, за да я конкретизираме.
Това явно важеше за всички улики в този случай.
Сакс продължи:
— И така, Калвърт се приближава до котката, кляка. Извършителят се е криел някъде и…
— Огледалото — прекъсна я Райм.
Погледна Кара, която кимна:
— Илюзионистите често използват огледала. Ако ги насочиш под подходящ ъгъл, можеш да изчезнеш каквото си поискаш.
Райм си спомни името на магазина, в който тя работеше — „Дим и огледала“.
— Обаче нещо не е било наред и жертвата се е измъкнала — добави Селито. — Това е най-безумната част. Проверихме записа от спешния телефон. Калвърт се заключил в апартамента си и се обадил за помощ. Казал на диспечерката, че престъпникът е извън сградата и вратите са заключени. Тогава обаче връзката прекъснала. Фокусника някак е успял да проникне.