— Кой си ти? — прошепна Райм.
— Аз ли? — Фокусника се наведе над него и изхриптя: — Аз съм Северният магьосник. Аз съм най-великият илюзионист на всички времена. Аз съм Худини. Аз съм човекът, който може да избяга от горящото огледало. Да се освобождава от белезници, окови, заключени стаи, вериги, въжета, всичко… — Той се вгледа внимателно в Райм. — Но не от теб… Боя се, че ти си единственото, от което не мога да избягам. Ти си прекалено способен. Трябва да те спра преди утре следобед…
— Защо? Какво ще стане утре следобед?
Фокусника не отговори. Втренчи се в мрака.
— Сега, почитаема публика, нашият коронен номер, „Овъгленият мъж“. Вижте нашия изпълнител. Няма вериги, няма белезници, няма въжета. Но той не може да избяга. Това е по-трудно, отколкото при най-първия номер със самоосвобождаване в света, този на свети Петър. Затворен в килия, окован, пазен от стражи. Разбира се, той е имал важен съюзник. Господ. Нашият изпълнител е съвсем сам.
В ръката на Фокусника се появи малък сив предмет. Той бързо се наведе и преди Райм да успее да извърне глава, залепи парче тиксо на устата му.
Загаси всички светлини с изключение на една малка нощна лампа. Върна се при леглото на Райм и щракна с пръсти. На показалеца му се появи пламъче, Фокусника размаха леко пръст пред очите му.
— Нашият приятел май се изпоти. — Приближи пламъчето до лицето на Райм. — Огън… Не е ли вълнуващо? Това са може би най-ефектните фокуси. Огънят е съвършено средство за разсредоточаване. Той привлича всички погледи. Публиката не може да отмести очи от него. Мога да направя каквото си поискам с другата ръка и ти да не забележиш. Например…
Бутилката с уиски на Райм се появи в другата му ръка. Убиецът отпи глътка от течността и вдигна горящия пръст пред устата си; Райм потрепна, Фокусника обаче се усмихна, обърна се настрани и избълва пламък към тавана.
Райм хвърли поглед към единия ъгъл на стаята, Фокусника се засмя:
— Димен детектор? Досетих се за това. Батерията му се е изтощила.
Той избълва нов пламък към тавана и остави бутилката.
Неочаквано в ръката му се появи бяла кърпичка. Той я размаха пред носа на Райм. Беше напоена с бензин. Очите и носът на Райм го заболяха от силните изпарения, Фокусника усука кърпичката, разтвори горнището на пижамата на паралитика и я уви около врата му.
Сетне се приближи до вратата, дръпна резето и отвори. Надникна навън.
Райм усети друга миризма. Какво беше? Силен аромат… О, уискито. Убиецът сигурно беше оставил бутилката отворена.
Скоро обаче ароматът на уиски стана по-силен от миризмата на бензин. Сега Райм разбра какво става. Убиецът беше разлял уиски около леглото, Фокусника щракна с пръсти и от ръката му към локвата от алкохолното питие изхвърча бяла искра.
Течността се запали и по пода плъзнаха синкави пламъци. Скоро те се пренесоха върху купчината списания до леглото и един кашон. Един от плетените столове също пламна.
Скоро пламъците щяха да запълзят по завивките към тялото му, но той щеше да усети болка едва когато достигнат врата и лицето му. Райм погледна към Фокусника, но него вече го нямаше. Вратата беше затворена. Димът щипеше очите и носа на Райм. Огънят се приближаваше, кутиите и книгите пламваха една след друга, компактдисковете се топяха.
След по-малко от минута пламъците затанцуваха по завивките в краката на Райм.