— Къде беше? Да пиеш ли? Дай да ти помириша дъха.
— Не съм пил, мамо — изплака той, отвратен от дебеланата с развлечения пеньоар, чийто собствен дъх вонеше отвратително.
— Ако те хванат в някое казино, ще си загубя работата. Баща ти също.
— Бях в магазина. Давам представления. Понякога хората ми оставят бакшиш.
— Това е прекалено много за бакшиш. Дори като камериерка не съм получава толкова.
— Аз съм способен.
— Аз също… Представления ли? Какви представления?
— Фокуси — отвърна той смутен; беше ѝ казал преди няколко седмици. — Виж.
Той ѝ показа един номер с карти.
— Това беше добре — кимна одобрително тя. — Но ти ме излъга, затова парите остават у мен.
— Не съм те лъгал!
— Не си ми казал с какво се занимаваш. Това е все едно да излъжеш.
— Мамо, парите са си мои!
— Който лъже, плаща.
Тя с усилие напъха банкнотите в джобчето на дънките си, опънати до пръсване от корема ѝ. Сетне промърмори:
— Добре, ще ти върна тази десетачка, ако ми кажеш нещо.
— Какво?
— Дали си виждал баща си с Тифани Лоум.
— Нея познавам…
— Познаваш я. Не се прави на ударен. Това е сервитьорката от „Сандс“, която идва на вечеря със съпруга си преди два месеца. С онази жълтата блуза.
— Аз…
— Виждал ли си ги? Как излязоха с колата в пустинята вчера.
— Не съм ги видял.
Тя се взря внимателно в лицето му и реши, че казва истината.
— Ако ги видиш, веднага да ми кажеш.
С тези думи майка му се запъти към запоените си спагети пред телевизора.
— Дай ми парите, мамо!
— Млъквай, пречиш ми да гледам.
Един ден, докато даваше малко представление в „Абра-кадабра“, в магазина влезе строен, намръщен мъж. Всички фокусници и продавачи се умълчаха. Той бе утвърден илюзионист, работил с Блакстоун, Крескин и Удивителния Ранди, и сега правеше самостоятелно шоу в „Тропикана“. Беше известен със сприхавия си характер и със зловещите си номера.
След представлението той махна на момчето да се приближи и кимна към написаната на ръка реклама до сцената.
— Ти ли наричаш себе си Младия Худини?
— Да.
— Мислиш ли, че си достоен за това име?
— Не знам. Просто ми хареса.
— Покажи още няколко номера — подкани го илюзионистът и кимна към една покрита с кадифе масичка.
Момчето започна, нервно под погледа на светилото.
Илюзионистът кимна одобрително. Останалите присъстващи останаха удивени от този „щедър“ комплимент.
— Искаш ли да ти дам един урок?
Момчето кимна.
— Дай ми монетите.
Момчето протегна ръка, за да му ги даде. Илюзионистът я погледна и се намръщи:
— Къде са?
Дланта на момчето беше празна. Илюзионистът се изсмя рязко на удивеното му изражение. Той вече ги бе взел. Момчето ахна от почуда, не беше почувствало нищо.
— Хвани сега тази…
Момчето погледна във въздуха, но си помисли: „Стисни юмрук! Той ще ти върне монетите. Накарай го да се смути пред колегите си илюзионисти. Хвани ръката му.“
Изведнъж, без да поглежда надолу, илюзионистът прошепна:
— Сигурен ли си, че искаш да го направиш?
Момчето примигна изненадано:
— Аз…
— Помисли добре.
Илюзионистът сведе поглед към ръката му.
Младия Худини погледна дланта си, готова да стисне ръката на великия илюзионист. С ужас забеляза, че той все пак е оставил нещо там — но не монети, а пет бръснарски ножчета. Ако беше стиснал юмрук, както планираше, щеше да се нуждае от десетина шева.
— Дай да ти видя ръцете — подкани го илюзионистът и ножчетата моментално изчезнаха.
Младия Худини вдигна ръце и мъжът ги докосна с пръсти. На момчето му се стори, че през тях премина електрически ток.
— Ръцете ти са като на велик илюзионист — прошепна мъжът така, че само то да го чуе. — Имаш талант и аз знам как да те науча на жестокост. Нямаш обаче нужната фантазия. Все още.
В ръката му пак се появи бръснарско ножче. С него мъжът преряза лист хартия, от който потече кръв. Той смачка листа и пак го разгъна. От кръвта нямаше и следа. Подаде го на момчето. На листа имаше адрес, написан с червено мастило.
— Ела при мен — прошепна илюзионистът, наведен толкова близо, че устните му погъделичкаха ухото на Младия Худини. — Имаш много да учиш. А аз имам много, на което да те науча.
Момчето запази адреса, но все не събираше кураж да отиде при илюзиониста. Сетне, на петнайсетия му рожден ден, майка му промени завинаги живота му, като вдигна страшен скандал и хвърли чиния със спагети по съпруга си — наскоро беше получила сведения за връзката му с въпросната госпожа Лоум.