— Том каза, че са добре. Гнездото им е на другия перваз.
Останаха прегърнати за известно време, сетне Том влезе.
— Трябва да те преместя.
Полицайката прегърна Райм още веднъж, после болногледачът се приближи и се зае с упражненията.
— Направи оглед — нареди Райм на Сакс. — Трябва да е оставил нещо. Върза ми някаква кърпичка на врата. И имаше бръснарски ножчета.
Сакс излезе. Том се зае с упражненията за прочистване на белите дробове.
След двайсет минути Сакс се върна. Свали костюма си за огледи, сгъна го внимателно и го прибра в куфарчето му.
— Не намерих много неща — докладва. — Една кърпичка и две следи от обувки. Носи нов чифт „Еко“. Ако е оставил друго, е изгоряло. А, има и бутилка уиски, но предполагам, че е твоя.
— Да, моя е — прошепна Райм.
При обичайни обстоятелства би се пошегувал — за тежкото наказание, което би трябвало да се наложи за разхищение на осемнайсетгодишно малцово уиски. Сега обаче никак не му беше до шеги.
Не очакваше да има много улики. Веществените доказателства дори от най-обикновените пожари са малко и обикновено показват само как е започнал огънят. Все пак той се надяваше да има още.
— Ами тиксото? Том го свали и го пусна на земята.
— Нямаше никакво тиксо. Изгоряло е.
— Виж зад леглото, Фокусника стоеше там. Може да…
— Погледнах.
— Ами потърси отново. Пропуснала си нещо.
— Не — отсече тя.
— Как така не?
— Забрави за уликите. Изгорели са.
— Трябва да направим нещо по този случай.
— Ще направим, Райм. Смятам да разпитам свидетеля.
— Свидетел ли? Никой не ми е казал, че е имало свидетел.
— Имало е.
Тя се приближи до вратата и извика Лон Селито от коридора. Той влезе, подуши сакото си и се намуси:
— Костюм за двеста и четирийсет долара отиде на кино. Мамка му. Какво има, полицай?
— Смятам да разпитам свидетеля, лейтенант. Носиш ли си диктофона?
— Разбира се. — Той ѝ го подаде. — Свидетел ли има?
— Забравѝ за свидетелите — намеси се Райм. — Знаеш, че не може да се вярва на показанията им. Придържай се към уликите.
— Не, този път ще излезе нещо добро. Аз ще се погрижа.
— Добре, кой, по дяволите, е този свидетел?
— Ти — отвърна Сакс и придърпа един стол към леглото му.
27.
— Аз? Това е смешно.
— Не, не е смешно.
— Забравѝ. Огледай отново местопрестъплението. Пропуснала си нещо. Прекалено бързо си търсила. Ако беше новобранец…
— Не съм новобранец. Знам как да правя огледа бързо и знам кога да се откажа и да се заема с нещо по-полезно.
Тя огледа малкия касетофон, провери касетата и го включи.
— Разпитът се води от патрулен полицай Амелия Сакс от Нюйоркското полицейско управление, служебна карта номер пет-осем-осем-пет. Разпитвам Линкълн Райм, свидетел на опит за убийство и палеж на адрес Западен Сентрал Парк хиляда двайсет и девет. Днес е събота, седемнайсети април.
Тя остави диктофона на масата до Райм, който погледна апаратчето, сякаш беше змия.
— И така — започна тя. — Описание.
— Казах на Лон…
— Кажи на мен.
Той ядосано впери поглед в тавана.
— Среден на ръст, мъж, между петдесет и петдесет и пет годишен, с полицейска униформа. Този път без брада. Голям белег на шията и гърдите.
— Ризата му разкопчана ли беше? Видя ли гърдите му?
— Извинете — рече той с нескрит сарказъм. — Белегът е в основата на шията му и вероятно продължава и върху гърдите. Кутрето и безименният пръст на лявата му ръка са сраснали. Има… изглежда, че има кафяви очи.
— Добре, Райм. Досега цветът на очите му не ни бе известен.
— И може още да не ни е известен, ако носи цветни контактни лещи — сопна се той с усещането, че е спечелил точка в своя полза; сетне добави, като гледаше Том: — Може би ще си спомня по-добре, ако получа нещо за опресняване на паметта.
— За опресняване на паметта?
— Предполагам, че си прибрал останалото от бутилката с „Макалън“.
— По-късно — отсече Сакс. — Да запазим трезв ум.
— Ама…
Тя зачегърта главата си с нокът и продължи:
— Сега би ли разказал какво стана? Какво говореше той?
— Не си спомням много. Повечето бяха несвързани глупости. И не бях в настроение да го слушам.
— На теб може да ти е звучало несвързано, но съм сигурна, че има нещо полезно.
— Сакс — започна саркастично той, — не мислиш ли, че може да съм бил малко уплашен или объркан? Може би малко разсеян.
Тя докосна ръката му:
— Знам, че нямаш доверие на свидетелите, но понякога те виждат важни неща… Аз съм специалист в тази област, Райм. Ще те преведа през това също както ти ме превеждаш през местопрестъпленията. Ще намерим нещо важно.