„Чакай. Дим…“
— Огън — заяви Линкълн Райм.
— Какъв огън?
— Мисля, че за него говореше най-много. Сякаш му беше фиксидея. Спомена за някакъв номер. „Горящото огледало“, точно така. По цялата сцена гори огън, доколкото си спомням. Илюзионистът трябва да се измъкне от тях. Превръща се в дявол. Или някой друг се превръща в дявол.
Райм и Сакс погледнаха Кара. Момичето кимна:
— Чувала съм за него. Изисква много подготовка и е доста опасен. Повечето собственици на зали за представления не разрешават да се показва.
— Той продължи да говори за огъня. Че бил единственото, което не можеш да имитираш на сцената. Че когато види огън, публиката тайничко се надява илюзионистът да изгори. После… спомних си още нещо. Той…
— Продължавай, Райм.
— Не ме прекъсвай — тросна се той. — Нали споменах, че се държеше, сякаш дава представление? Звучеше, като бълнува. Гледаше стената и говореше на някого. Все повтаряше „Моя не знам каква си публика“. Не си спомням как точно я наричаше.
— Играл е пред въображаема публика?
— Именно. Чакай… Мисля, че „уважаема“. Така се обръщаше: „Моя уважаема публика“.
Сакс се намръщи. Обърна се към Кара, която вдигна рамене:
— Ние винаги говорим на публиката. В миналото илюзионистите използвали изрази като „многоуважаема публика“ или „уважаеми дами и господа“. Но това вече звучи префърцунено. Сега се използва много по-фамилиарен език.
— Да продължаваме.
— Не знам, Сакс. Изчерпах се. Всичко ми се губи.
— Обзалагам се, че можеш да ни кажеш още. Сигурно има нещо като онова съдбовно веществено доказателство, което води до разплитането на целия случай, но човек трябва да мисли по различен начин, за да го открие. — Сакс се наведе по-близо до него. — Представи си, че сме в спалнята ти. Къде стои той?
— При краката ми, с лице към мен. От лявата ми страна, по-близо до вратата.
— В каква поза?
— Поза ли? Не знам.
— Опитай се да си спомниш.
— С лице към мен. Постоянно движи ръцете си. Сякаш изнася реч.
Сакс се изправи и вдигна ръце.
— Така ли?
— По-близо.
Тя се приближи.
— Така.
Позата ѝ наистина го накара да си спомни нещо.
— Още нещо… Той говореше за жертвите. Каза, че не е имал нищо лично към тях.
— Нищо лично.
— Убил ги е… да, сега си спомням. Убил ги е заради онова, което олицетворяват.
Сакс кимна, водеше си бележки в допълнение към записа.
— Онова, което олицетворяват — замисли се на глас. — Какво ли означава?
— Нямам представа. Музикантка, адвокатка, гримьор. На различна възраст, от различен пол, с различни професии, местоживеене, без връзка помежду си. Какво могат да олицетворяват? Представители са на средната класа, градски жители, добре образовани. Може би в това се крие ключът, причината да ги избере. Кой знае?
Сакс се намръщи:
— Нещо не е наред.
— Какво?
— Нещо в спомените ти.
— Е, не беше пресконференция. Не водех стенографка.
— Не, не това имам предвид. — Тя се замисли за минута, сетне кимна. — Ти размишляваш от своя гледна точка. Използваш свои определения. „Градски жители“, „средна класа“. Искам да чуя неговите думи.
— Не ги помня, Сакс. Каза, че нямал нищо лично срещу жертвите, точка.
Тя поклати глава:
— Да, обзалагам се, че не е имал.
— Какво искаш да кажеш?
— Убийците никога не мислят за хората, които убиват, като за „жертви“. Не ги смятат за човешки същества. Поне серийните убийци както Фокусника.
— Това са глупости от полицейската академия, Сакс.
— Не, така е в реалния свят, Райм. Ние знаем, че те са жертви, но престъпникът е решил, че заслужават да умрат, по една или друга причина. Замисли се. Той не използва думата „жертва“, нали?
— Добре де, какво значение има?
— Защото трябва да открием какво олицетворяват. Как ги наричаше?
— Не си спомням.
— Във всеки случай не е казал „жертви“. Сигурна съм. Спомена ли някоя от тях по име? Светлана, Тони… Ами Черил Марстън? Как я наричаше? Блондинката? Адвокатката? Жената с големите цици? Сигурна съм, че не е казал „градската жителка“.
Райм затвори очи, опита се да се пренесе в онази обстановка. Накрая поклати глава:
— Не си спом… — И в този момент думата сама изникна в съзнанието му. — Ездачката.
— Какво?
— Права беше. Не използва думата „жертва“. Нарече я „ездачката“.