— Чудесно! — възкликна Сакс.
Райм почувства, че го изпълва безпричинна гордост.
— Ами другите?
— Не, само нея спомена — отвърна убедено криминологът.
— Значи мисли за жертвите като за хора, които се занимават с определени неща — намеси се Селито. — Не е задължително да е професията им.
— Именно — потвърди Райм. — Свирене. Гримиране. Яздене.
— Добре, но накъде ни води това? — попита Селито.
И както ѝ беше втълпявал Райм по отношение на веществените доказателства, Сакс отговори:
— Още не знаем. Но това ни приближава до разгадаването на начина му на мислене. — Погледна бележките си и продължи: — Добре, направил няколко фокуса с ножчетата за бръснене, споменал за „Горящото огледало“, говорил на въображаема публика. Огънят му е фикс-идея. Убил е един гримьор, една музикантка и една ездачка заради онова, което олицетворяват. Можеш ли да се сетиш за още нещо?
Райм отново затвори очи. Опита се да събере мислите си.
Ала все виждаше ножчетата, пламъците, надушваше дима.
— Не — отвърна и отново я погледна. — Мисля, че това е всичко.
— Добре, Райм.
Тонът ѝ му беше познат.
Защото той често го използваше.
Означаваше, че тя не беше свършила.
Сакс погледна бележките си.
— Знаеш ли, ти постоянно цитираш Локар.
Райм кимна. Локар, френски детектив и криминолог, е формулирал правилото, че между престъпника и жертвата или местопрестъплението винаги се извършва обмен на улики, дори да са съвсем микроскопични.
— Мисля си, че това може да важи и в психологичния смисъл. Също както във физичния.
Райм се изсмя на тази безумна идея. Локар е бил учен — сигурно би се обърнал в гроба, ако научи, че правилото му се прилага за нещо толкова непостоянно като човешката психика.
— Накъде биеш? — попита Райм.
— Не си бил със запушена уста през цялото време, нали?
— Не, само накрая.
— Значи ти също си говорил нещо. Взел си участие в разговора.
— Аз ли?
— Не е ли така? Не му ли каза нещо?
— Разбира се. Но какво от това? Неговите думи са важните.
— Може да е казал нещо в отговор на твоите реплики.
Райм се вгледа внимателно в Сакс. На бузата ѝ имаше малко размазани сажди, над сочната ѝ горна устна блестяха капчици пот. Седеше приведена напред и въпреки спокойния ѝ глас той усещаше напрежението в нея. Може би тя не го осъзнаваше, но сега явно изпитваше същите чувства като него, когато я ръководеше при огледите.
— Помисли си, Райм. Представи си, че си сам с един престъпник. Не е задължително да е Фокусника. Какво би му казал? Какво би искал да знаеш?
Той въздъхна и измърмори насмешливо, но въпросът ѝ все пак го подтикна да си спомни.
— Сега се сещам! Попитах го кой е.
— Добър въпрос. И той какво отговори?
— Каза, че е магьосник… Не, не просто магьосник. — Райм притвори очи и напрегна паметта си. — Да! Каза, че е Северният магьосник.
— Това говори ли ти нещо? — обърна се Сакс към Кара.
— Не.
— Каза, че можел да се измъкне от всичко. Само се боял, че не може да избяга от нас. Е, по-точно от мен. Тревожел се, че ще го спрем. Затова е дошъл. Каза, че трябвало да ме елиминира преди утре следобед. Тогава отново ще започне да убива. Не, чакай. Това е моята интерпретация. Той не спомена какво ще прави.
— Но има логика — каза Селито. — Убиваше през четири часа, после през два. А днес от обяд няма друга жертва. Освен Бърк. Сигурно си е взел почивка и ще започне пак утре.
— Така си помислих и аз, Лон.
— Северният магьосник — измърмори Сакс и погледна бележките си. — Сега…
Райм въздъхна:
— Наистина мисля, че това е всичко, Сакс. Вече съм изчерпан.
Сакс изключи диктофона, извади кърпичка и избърса потта от челото му.
— И аз така мисля — рече. — Исках да кажа, че сега аз имам нужда от нещо за пиене. Как смяташ?
— Само ако ти или Кара ми сипете — отвърна Райм и кимна към Том. — Не му позволявайте да ми брои глътките.
— Ще желаеш ли нещо? — обърна се Том към Кара.
— Сигурно ще иска едно ирландско кафе — отговори вместо нея Райм. — Защо не започнат да продават такова в „Старбъкс“?
Кара отказа алкохола, но поръча силно „Максуел хаус“ или „Фолгърс“.
Селито поиска някаква храна, защото мечтаният му сандвич не беше стигнал до къщата.
Когато болногледачът отиде в кухнята, Сакс подаде на Кара бележките, които си беше водила, и я помоли да запише нещо, което сметне за важно, в профила на илюзиониста на дъската. Младата жена стана и отиде в лабораторията.
— Добре беше — обърна се Селито към Сакс. — Не познавам сержант, който може да проведе толкова качествен разпит.