Тя кимна, личеше си, че е доволна от тази похвала.
След малко Мел Купър се появи на прага — неговото лице също бе изцапано със сажди. Показа един плик:
— Това са всички улики от маздата.
В плика имаше херметичен найлонов плик, съдържащ страница от „Ню Йорк Таймс“. Очевидно бе, че огледът не е правен от Сакс — мокрите веществени доказателства се съхраняват в хартиени пликове или платнени торби, не в найлон, където бързо изгниват.
— Това ли е всичко? — изненада се Райм.
— Засега. Още не са извадили колата. Твърде е опасно.
— Можеш ли да видиш датата на вестника?
Купър погледна.
— Отпреди два дни е.
— Значи е на Фокусника — отбеляза Райм. — Колата е била открадната преди това. На кого му е притрябвало да пази само една страница от вестник? — Въпросът беше реторичен и той не изчака друг да направи предположение. — Защото вътре сигурно има статия, която е важна за него. И следователно важна за нас. Разбира се, възможно е да следи обявите за запознанства, но дори това може да ни послужи. Можеш ли да прочетеш нещо?
— Не. Още не искам да го разгъвам. Прекалено е мокър.
— Добре, изпрати го в лабораторията за изследване на документи. Дори да не успеят да го отговорят, ще прочетат заглавията на инфрачервена светлина.
Купър уреди изпращането на уликата и се обади на главния специалист по документите да започне веднага работа. Сетне отиде в лабораторията, за да прехвърли вестника в подходящ плик.
Том дойде с напитките — и с чиния сандвичи, върху които Селито се нахвърли лакомо.
След малко Кара се върна и с благодарност пое чашата с кафе от болногледача. Започна да си слага захар и се обърна към Сакс:
— Пишех онези неща, които научихме за него, на дъската и изведнъж ми хрумна нещо. Обадих се по телефона. Мисля, че знам истинското му име.
— Чие? — попита Райм, като отпиваше глътка уиски.
— Ами… на Фокусника.
Всички млъкнаха и лекият звън на лъжичката в чашата на Кара остана единственият шум в стаята.
28.
— Научила си името му? — попита Селито. — Кой е той?
— Мисля, че се казва Ерик Уиър.
— Повтори — нареди Райм.
— Ерик Уиър. — Кара си сложи още захар и продължи: — Допреди няколко години е давал представления. Обадих се на господин Балзак (никой не знае за илюзионизма повече от него). Прочетох му профила и му обясних какво е говорил на Линкълн тази вечер. Той се държа странно, да не кажа безумно. — Погледна Сакс. — Както тази сутрин, изобщо отказа да помогне. Накрая обаче се успокои и ми каза, че му прилича на Уиър.
— Защо? — поинтересува се Сакс.
— Ами, приблизително на такава възраст е, около петдесетте. И е известен с опасните си номера, фокуси с бръснарски ножчета и ножове. Той е един от малкото, които са представяли „Горящото огледало“. Помните ли, когато казах, че илюзионистите винаги специализират в нещо? Наистина е много трудно да намериш артист, който да е добър в толкова различни области на занаята — илюзии, самоосвобождаване, преобразяване, фокуси с ръце, дори вентрилоквизъм и ментализъм. Уиър е способен във всички. И е специалист по Худини. Някои от номерата му този уикенд са на Худини или се базират на негови трикове. Господин Балзак каза нещо и за магьосника. Един илюзионист от деветнайсети век, Джон Хенри Андерсън, се подвизавал под псевдонима Северният магьосник. Той бил наистина талантлив, но нямал късмет с огъня. Сцената му на два пъти замалко да изгори. Дейвид ми каза, че Уиър е пострадал тежко при пожар в един цирк.
— Белезите — обади се Райм. — Вманиачеността на тема огън.
— И може би няма астма — добави Сакс. — Може белите му дробове да са се увредили при пожара.
— Кога е бил нещастният случай? — попита Селито.
— Преди три години. Куполът се подпалил по време на репетиция, жена му загинала. Наскоро се били оженили. Никой друг не пострадал сериозно.
Това беше добра следа.
— Мел! — извика Райм, забравяйки тежкото състояние на собствените си дробове. — Мел!
Купър се появи на прага и отбеляза:
— Както чувам, вече си по-добре.
— Започни търсене във всички бази данни. Искам подробности за Ерик Уиър. Илюзионист. Може той да е нашият престъпник.
— Разкрил си името му? — впечатли се техникът.
Райм кимна към Кара:
— Тя разкри името му.
— Уха.
След няколко минути Купър се върна с купчина разпечатки. Разлисти ги и отбеляза:
— Няма много информация. Животът му е забулен в тайнственост. Ерик Албърт Уиър, роден в Лас Вегас през октомври 1950 година. За детството и младостта му няма почти никакви данни. Бил чирак при Рандолф Шлегър, който се подвизавал под псевдонима Сатаната…